ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Преминаваме към питане от народния представител Нено Димов за политиката на правителството относно българите, живеещи извън Република България.
Заповядайте, господин Димов, да развиете Вашето питане в рамките на 3 минути.

НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин министър-председател, на 11 април 2000 г. беше публикуван Закон за българите, живеещи извън Република България. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет - § 4 от Преходните и заключителните разпоредби, като от Министерския съвет се изисква да приведе в съответствие с този закон подзаконовите нормативни актове, регулиращи отношението на държавата с българите, живеещи извън Република България, както и приемането на правилник за прилагането му в срок от шест месеца. Оттогава обаче са минали повече от шест години. Трябваше Вие заедно с президента и Народното събрание по този закон да създадете национален съвет, който да се грижи за тези българи извън страната, да подпомага правителството за практическото осъществяване на държавната политика за българите в чужбина, да поддържа връзка с тях, да се отчита пред Народното събрание, всъщност да осъществява онази делнична грижа, която Вие като министър-председател и правителството надали имате възможност да правите. Такъв съвет не съществува и до днес. Нито една от активностите на този закон не е стартирала.
Моето питане е: каква е политиката на ръководеното от Вас правителство към тези наши сънародници?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин министър-председател.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Димов, благодаря за въпроса. Той освен че засяга важна сфера от националните ни интереси, дава възможност да подчертая един важен външнополитически приоритет на правителството, заявен в неговата програма от м. август 2005 г. – грижата за българите зад граница. Вие съвсем точно посочвате кога е приет този закон, който е резултат от съвместяването на три проектозакона, уреждащи обществените отношения между държавата и нашите сънародници в чужбина. Този донякъде механичен сбор в значителна степен затруднява неговото цялостно прилагане. Законът съдържа и конкретни несъответствия с други закони, което блокира в немалка степен разработването на правилника за неговото прилагане. Тук апелът е по-скоро към Народното събрание – много внимателно да преглежда съответствието между новоприемащ се закон с действаща законодателна уредба, защото в противен случай това много ограничава действията на изпълнителната власт.

По тази причина разпоредбата за учредяването на национален съвет не би могла да се осъществи, тъй като подобна структура според Закона за администрацията не може да съществува като организация на бюджетна издръжка. Струва ми се обаче и трябва да подчертая, че законът се прилага в частта си за определението на българин по произход, начините за неговото доказване и на тази основа – получаването на образование в българските училища. За целта са регламентирани редица облекчения, условия и минимални такси. Специално за провеждането на образователна дейност сред българите в чужбина е прието постановление на Министерския съвет. Впрочем то е още преди закона. Тези известни и неоспорими факти мотивират правителството да инициира преглед на нормативната база и да я актуализира съобразно новите реалности.

Първите резултати в това отношение са приетите нови устройствени правилници на Министерството на външните работи и Държавната агенция за българите в чужбина.
Следващият етап е разработването на нов закон за българите, живеещи извън Република България, който ще бъде съобразен изцяло с новото ни законодателство и с членството на България в Европейския съюз. Впрочем темата за политиката на България към нашите сънародници, живеещи в чужбина - както традиционните диаспори, така и новите емигранти, беше обсъждана специално на оперативно заседание на Министерския съвет във Варна през м. август т.г. и там беше формирана работна група от министри, които да прегледат по-цялостно този въпрос и да предложат актуални решения, в това число законодателни.
Въпреки трудностите, които са породени от несъвършения правен инструментариум, в диалога с нашите сънародници зад граница участват активно редица органи на централната и местната изпълнителна власт съобразно пълномощията на едните и другите. Естествено водеща е ролята на Министерството на външните работи чрез консулските служби, чиято дейност в немалка степен е насочена към съхраняване и развитие на българската езикова, културна и религиозна традиция, опазването на културно-историческото ни наследство и паметниците в чужбина.

Свое отчетливо място в реализацията на тези изключително важни компоненти в политиката на правителството заема и Държавната агенция за българите в чужбина, като координиращо звено между отделните институции. Реално доказателство за новия подход на правителството към българите зад граница са и няколкото разработени за първи път дългосрочни и конкретни програми и проекти за работа с всяка българска общност зад граница в рамките на три години, като запазване и възпроизводство на идентичността и културата на българските общности зад граница, отстояване на правата и демократичните свободи на нашите сънародници, както и на съответния статус на българските общности, защита правата на българските граждани зад граница. Тези програми са базирани върху множество конкретни проекти, целящи приобщаването, особено на младата емиграция, изграждането и поддържането на българското лоби в чужбина и пълноценна реализация на демократичните права и свободи на нашите сънародници.

По целия свят има над 700 дружества, клубове, училища, медии, библиотеки, църковни общини и така нататък, с които се поддържат плодотворни контакти. Ще посоча един красноречив пример: в бюджета на Министерството на образованието и науката има специално перо за осигуряване на учебна и помощна литература за българските общности зад граница. Пак там е в ход специална програма за взаимодействие с българските образователни звена зад граница. Доста активна е работата и с църковните общини и управителните тела на другите вероизповедания, като бих искал да отлича ролята на Българската православна църква за съхраняване на българската духовност и единение на българския етнос в чужбина. Мога да ви кажа, че правителството целенасочено стимулира изграждането на нови и работещи структури на българските общности по света, на нова комуникативна система на дружествата и клубовете, предприема и законодателни инициативи в тази посока.

Ограниченото време едва ли би ми позволило да изброявам в детайли множеството примери за работа с българите в страните от бивша Югославия, Румъния, Турция, Молдова, Украйна. Налице е доста богата информация, която е достатъчно илюстративна за постоянната дейност на институциите със стотиците хиляди българи, които имат възможност за пряк досег със съвременната им родина.

Бих могъл още доста да говоря с конкретни примери, но е очевидно, че винаги има какво повече да се прави. Именно към това е насочена дейността на правителството: преглеждайки несъвършенствата на уредбата, усъвършенствайки тях и извеждайки работата с българските общности в чужбина като важен приоритет и на отделните министерства, и на българските мисии в чужбина, да укрепим връзката на тези български общности със своята родина, да използваме достатъчно ефективно тяхното присъствие в живота им в страните, където живеят, за активно развитие и на България като цяло. Благодаря ви за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Димов, Вашите два уточняващи въпроса.

НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин Станишев, Вие не ми отговорихте като министър-председател. Вие ми отговорихте бездушно, като чиновник. (Шум, реплики и възражения в КБ.) Чиновниците могат да отговарят така, Вие – не!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вашите въпроси, господин Димов.

НЕНО ДИМОВ: Това, което правите Вие, показва защо всъщност се среща това бездушно отношение надолу в йерархията на водената от Вас администрация – бездушно отношение към всеки един, който е искал да почувства България като своя родина и е срещнал най-малкото презрение, отхвърляне. Не са един и два случаите, и точно поради липсата на време няма да ги изброявам, на хора, които се чувстват българи, които искат да се върнат в България и които са прогонени от такова отношение.
България очевидно е в демографска криза, има пустеещи земи, в България има пустеещи села. Нормално е да имате адекватна политика. В този закон, който Вие не спазвате - макар и лош, един закон трябва да се спазва, сам казвате, че сте привърженик на правовата държава, само че в правовата държава се спазват законите, а ако не ви харесват, се променят, той е действащ закон, а Вие не го спазвате - се уреждат отношенията, които трябва да имат държавата и общините, за да подпомагат българите, искащи да се върнат в родината.

Това, разбира се, не се случва, това е част от бездушното отношение, за което говоря. Нещо повече, споменахте влизането ни в Европейския съюз. С влизането в Европейския съюз се очаква много от квалифицираната работна ръка в България да замине. Очаква се и не само квалифицирана, но и неквалифицирана да замине. Българската икономика ще бъде изправена пред тежка криза от липсата на работна ръка.
Ако Вие имахте адекватна политика за българите, живеещи в чужбина, част от тях щяха да дойдат и щяха да извадят България от тази криза.
Затова аз имам…

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Времето Ви изтече, господин Димов. Съжалявам, нямате възможност за повече въпроси. (Председaтелят дава продължителен сигнал.)

НЕНО ДИМОВ: … едно питане: какво правите, господин премиер, за да помогнете на нашите сънародници и за тяхното приобщаване, да се чувстват добре дошли в родината? (Председaтелят продължава да звъни.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Обръщам Ви внимание, господин Димов, че правилникът предвижда да зададете два уточняващи въпроса. Имате възможност за отношение в края на питането, това Ви е предоставено по правилник, но Вие сега не успяхте да се възползвате от възможността за въпроси.
Господин премиер, заповядайте.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Димов, за това дали отношението ми е бездушно, дали имам изобщо душа, мисля, че това е въпрос не на Вас, а на инстанция, която се намира извън залата на Народното събрание.
Но смея да твърдя, че становището Ви за отношението на държавата към българите в чужбина не отговаря на действителността.

Да, България не е богата държава и България трудно би могла да задели целия ресурс, който е необходим за провеждането на още по-ефективна политика, въпреки че се прави много или немалко. И това е действително политиката към българите в чужбина, към различните общности – и старите, и новите, действително в центъра на вниманието в работата на всяко едно посолство и на много държавни институции, на Министерския съвет, на отделните ведомства и така нататък.

Има много конкретни примери за тази работа. Това не означава, че не трябва да се прави повече. Именно затова Министерският съвет обсъждаше този проблем в неговата цялост, в това число отчитайки и демографското положение в страната, и предстоящата неизбежност от миграционен, ако щете, наплив към България във връзка с развитието на икономиката на страната и нашето членство в Европейския съюз. Ние няма да избягаме от тази действителност и наистина много по-ефективно, целесъобразно е да се работи за приобщаването и връщането на етническите българи в нашата страна. Както разбирате, това не става с еднократен акт или с гръмки декларации от трибуната на Народното събрание. Затова е необходим цялостен анализ, необходимо е конкретно изработване на мерки и политики, за да може това да се превърне в реалност, а не в приказки, господин Димов.
Що се отнася до емиграцията от България във връзка с членството в Европейския съюз, Вашите приказки ми напомнят публикациите в жълтите британски медии, които създадоха в тази държава истерия и които доведоха до някои решения, непредизвикващи особен възторг в нашата страна. Въпреки че отговорните политици и държавници в Англия много добре знаят, че това е изключително силно преувеличен страх и няма да има реални вълни – и заради състоянието на българския пазар на работна сила, и заради икономическите процеси в България.

Впрочем същите страхове се развиваха в Европа преди влизането на страни като Испания, Гърция или Португалия: ще нахлуят емигранти от тези държави, ще залеят пазара на труда и т.н. Нищо подобно не се е случило. Не се случи като цяло и с новите страни – членки в Европейския съюз, които се присъединиха през 2004 г. Защото има икономическа логика, защото има много други причини да не се случи. Дори се случва обратното: във връзка с икономическия растеж постепенно ще започне, убеден съм, завръщане на българите, които днес работят в страни като Испания, Гърция и други при много тежки условия, без достатъчна социална защитеност и т.н.

Впрочем тук има още едно голямо предимство от членството в Европейския съюз, защото като граждани на Съюза те придобиват нови права, работейки там. Разбира се, българската държава и българските посолства, всички институции ще правят още повече, за да бъдат добре организирани българските общности, да се подпомага и стимулира този процес, да се създават повече условия за защита на техните права, да се работи специфично и с традиционните български общности като тези в Украйна, Молдова и други държави. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.

Заповядайте, господин Димов, две минути за Вашето отношение.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин министър-председател, аз въобще не се притеснявам за английската икономика или за испанската, а за българската.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Не личи.

НЕНО ДИМОВ: И проблемите, за които говоря, са насочени към българската икономика.
Но когато говорим за българите, живеещи в чужбина, българската държава трябва да има отношение като родител към тях, родител, който чака неговите деца да се върнат от дълъг път – със съчувствие, с радост - нещо, което не се среща. Вашето поведение е като на мащеха, ако въобще разбирате какво искам да кажа. Вашето поведение е като на мащеха! (Реплики от КБ.) Всъщност за кого работите вие? Българите, които живеем в България, ни продавате на руските енергийни гиганти. Българите, които живеят извън България, ги отхвърляте. За кого работите, господин министър-председател? За българите или за някой друг?

Спестих си от времето, господин председател на Народното събрание. (Силен шум и реплики в КБ.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Преминаваме към въпрос от народния представител Нено Димов относно назначаването на председател на Патентното ведомство.
Заповядайте, господин Димов, да развиете Вашия въпрос.

НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин министър-председател, възползвайки се от правото, дадено Ви от чл. 79, ал. 7 от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели, след като станахте премиер през 2005 г. Вие назначихте господин Манев за председател на Патентното ведомство.

Назначавайки Манев, знаехте ли, че съществува скандален конфликт на интереси, че Манев е активна страна, представляваща пред Патентното ведомство клиенти, за които като председател на същото взема решения? Знаете ли, че към средата на август 2006 г. господин Манев е собственик на Фирма “Естима ентърпрайс” ООД, фирмено дело № 13482 от 2000 г. с предмет на дейност освен всичко друго и сделки с интелектуална собственост; фирмата “МС партнерс”, фирмено дело № 05122 от 2004 г., което е с по-старо име “Манев енд партнерс”, с предмет на дейност консултации в областта на интелектуалната собственост и сделки с интелектуална собственост; фирма “Ай Пи Гард”, фирмено дело № 954 от 2005 г. – дейност закрила на интелектуалната собственост?

Знаете ли, че в Патентното ведомство той е регистриран като пълномощник на повече от 3000 заявители, включително с незавършили процедури към назначаването му за председател? Знаете ли, че съпругата на Манев има фирми със същия предмет на дейност?
И като заговорих за съпругата, да минем към семействеността в това патентно ведомство. Знаете ли, че главният секретар на Манев му е кум? Че там работи жената на главния секретар – кумицата на господин Манев? Че там работи като експерт тъщата? И че за да продължи семейната сага, неотдавна в “Промишлен дизайн” беше назначена да работи и братовчедката?

За тази сага искам да разбера, господин министър-председател, знаехте ли, когато го назначавахте, и ако не сте знаели, какви мерки ще предприемете сега, когато Ви обръщам внимание?

И второ, от гледна точка на шуробаджанащината има явно нарушение на Закона за държавния служител. Какви мерки ще предприемете от тази гледна точка към тези, които са нарушили Закона за държавния служител? Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин премиер, за Вашия отговор.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Димов, на основание чл. 79, ал. 3 и 5 от Закона за патентите във връзка с чл. 67, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда с моя заповед от 10 ноември 2005 г. е назначен господин Костадин Манев на длъжността председател на Патентното ведомство.

Основанията за това се базират на аргументи, които илюстрират неговата академична подготовка, професионален стаж и опит, публикации в специализирани издания и не на последно място и авторитета на господин Манев в професионалните кръгове, работещи в тази област.

Ще посоча и някои от тези аргументи: господин Манев е на 43 години, той е юрист, завършил е Софийския университет “Св. Климент Охридски”. След това е завършил с отличие Школа по патентно дело към Техническия университет в София с квалификация патентен специалист. Бил е редовен аспирант по авторско патентно право към Института за правни науки към Българската академия на науките. Повече от десет години е бил хоноруван асистент по международно частно право в Юридическия факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”, както и хоноруван асистент по лицензионна търговия с индустриална собственост в Стопанския факултет на Техническия университет в София.
Както личи от тази кратка справка, господин Манев притежава солиден опит като представител по индустриална собственост, правомощия за марки, промишлен дизайн, изобретения и полезни модели. Вписан е в регистъра на Патентното ведомство и в регистъра на европейските патентни представители към Европейското патентно ведомство. Повече от десет години е работил като адвокат, като практиката му е предимно в областта на интелектуалната собственост, по дела пред Софийския градски съд, Върховния административен съд, Комисията за защита на конкуренцията и др.
Господин Манев има и публикации в наши специализирани издания, известен е като добър професионалист с уважавано от специалистите мнение.

Що се отнася до втория Ви въпрос, който включва конкретни роднински връзки, хора, които са назначени във ведомството, затова ще помоля Главния инспекторат на Министерския съвет да направи проверка, тъй като сега научавам за него.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Димов, за Вашата реплика в рамките на две минути.

НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Аз съм убеден, господин Станишев, че той формално отговаря на критериите. Вие не бихте допуснали грешка формално да не отговаря на критериите. Но съм изненадан, че не коментирате факта, че към август 2006 г., тоест близо десет месеца след като е назначен, той продължава да е собственик поне на три фирми, които имат същия предмет на дейност, а това се проверява безкрайно лесно. Ако за роднинските връзки имате нужда от някой да ги провери, това се проверява за пет минути в Интернет. А това е по-голямо нарушение според мен на законите, отколкото че има роднински връзки. Защото там има директен конфликт на интереси и то скандален. Има случаи, в които господин Манев внася в патентното ведомство като заявител и се произнася като председател. И Вие не би трябвало да пропускате това нещо, защото Патентното ведомство е изключително важен орган, убеден съм, че знаете, особено след влизането ни догодина, когато се очакват 15 хиляди заявления месечно.

Между другото само ще Ви кажа, за Ваше сведение, да го проверите – 4,5% е отговаряемостта на Патентното ведомство за последните десет месеца.
Вземете моля Ви отношение към това как може един човек, който има поне три фирми със същия предмет на дейност, какъвто е предметът на дейност на преките му задължения като директор, да продължава да работи там. Всъщност това ваша целенасочена политика ли е или ще вземете мерки?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин премиер, имате думата за дуплика.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители, уважаеми господин Димов! Въпросът, който Вие сте формулирали, ми дава основание да Ви отговоря по начина, по който Ви отговорих. Защото Вашият въпрос звучи така: какви лични и професионални качества на господин Манев Ви мотивираха да го назначите за председател на Патентното ведомство? И от начина, по който Вие поднасяте информацията, аз си правя извода, че във въпроса Вие не сте се опитали да получите информация от мен защо, а да използвате това, за да обявите неща, които сте знаели очевидно предварително, които Вие не сте формулирали във въпроса.

По този въпрос мога да ви кажа, че ще разпоредя проверка на Главния инспекторат. Впрочем на базата на Етичния кодекс на лица, заемащи висши длъжности в изпълнителната власт, който е приет с Решение № 984 на Министерския съвет от 2005 г., след като господин Манев е бил назначен на основата на неговите професионални качества, за които има и конкретни изисквания в закона, на които той отговаря, господин Манев преди около един месец е изпратил писмо във връзка с някои конфликти на интереси, които той е декларирал, с молба да му се разреши да изпълнява всички свои задължения. На това писмо аз съм отговорил с писмо, цитирам: “С оглед на декларирания от Вас конфликт на интереси и причините за възникването му не мога да мотивирам евентуалното разрешение да участвате в процеса на вземане на решения по постъпилите искания, тъй като то би противоречало на посочените по-горе законови норми.”

А иначе ще направя проверка по фактите, които днес, сега само устно ми представяте, а не във Вашия въпрос. Което мен ме смущава като подход.