ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин премиер.
Преминаваме към питане на народния представител Евдокия Манева относно политиката на правителството към чужди инвеститори. Заповядайте.

ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател! Моят въпрос засяга устойчивото развитие на минната индустрия у нас, осигуряваща работа на хиляди хора. Повод за моя въпрос е демонстрираният в продължение на повече от една година административен произвол и грубо нарушение на законите по отношение на фирмите, работещи в областта на търсенето, проучването и добива на подземни богатства – произвол, упражняван от министрите на ДПС върху чуждестранните инвеститори при пълното безразличие на правителството. Въпреки че многократно е сезиран министърът на икономиката и енергетиката, лично Вие, председатели на комисии в парламента, реакции досега няма. Примерите са много и аз ще спомена само няколко.

Над 400 преписки за различни разрешителни очакват безрезултатно подписа на министъра на околната среда и водите. Въпреки липсата на екологични аргументи, проектите за златодобивните фирми в Челопеч, Попинци и Крумовград са спрени от министъра на околната среда и водите, въпреки че негово задължение е да се произнася единствено по екологичните параметри на тези проекти.
На трето място, спечелилият още в началото на 2005 г. конкурс за търсене на метални изкопаеми край Оброчище, където е четвъртото по големина находище на манганови руди, все още няма подписан договор с Министерството на околната среда и водите.
Четвърти пример. Конкурсът за търсене и проучване на нефт и газ в блок „Галата”, обявен през 2005 г., не е финализиран, независимо че има решение на комисията, поради несъответствие на представите на министъра на околната среда и водите за спечелилия конкурса.

На пето място, недопустимият мълчалив отказ да се разреши въвеждането на съвременна технология за хидравлично запълване на минните изработки в Челопеч.
Още един пример. Многократните и изключително продължителни забавяния на преписки във връзка с терени от министъра на земеделието и горите.
Очевидно е, че във всички тези случаи става дума за неосъществени корупционни намерения. Твърди се, че става дума за отказ на съвместни дружества с турски фирми, за отказ да се платят комисионни, за толериране на фирми от обръча на ДПС. Сред пострадалите фирми са „Ей Ес Джи Кембридж” ЕАД, „Батова ривер манганийз” ООД, „Дънди прешъс металс”, „Mартерн” ЕООД и други.

В справедливата си битка срещу изнудването фирмите многократно са подкрепяни с официални изявления от Българската минно-геоложка камара, от Конфедерацията на работодателите и индустриалците. Оплаквали са се и в Европейската комисия.
Поради тази очевидно корупционна ситуация аз не мога да не Ви задам моя въпрос: каква е политиката на правителството към инвеститори от Европа, Северна Америка и Австралия в областта на проучването и добива на природни богатства? Изброявам тези райони на света, защото не става дума само за европейски фирми.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Станишев.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Манева! За пореден път съм свидетел на това как правейки питане към мен, Вие не поставяте въпрос по конкретните въпроси, които очевидно Ви вълнуват и за които става ясно при изложението на Вашето питане, а поставяте съвсем различен въпрос. Затова аз първо ще Ви отговоря на въпроса, който сте формулирали: каква е политиката на правителството към инвеститори от Европа, Северна Америка и Австралия в областта на проучването и добива на подземни богатства, за да отговоря цялостно на този въпрос. След това, ако желаете, ще коментирам и част от нещата, които сега споделяте в залата и искате от мен да ви отговоря веднага.
Един от основните приоритети на българското правителство в сферата на икономиката е развитието и на националната суровинна база чрез привличане на чуждестранни инвеститори с опит в дейностите по търсенето, проучването и добива на подземни богатства. Законът за подземните богатства урежда условията и реда за търсене, проучване и добив на подземните богатства на територията на Република България, континенталния шелф и в изключителната икономическа зона в Черно море, както и опазването на земните недра и рационалното им използване.

Съгласно чл. 23 от Закона за подземните богатства разрешения за търсене, проучване, концесия и добив се предоставят на физически и юридически лица, които да удостоверят, че имат надлежна регистрация за търговец и притежават необходимите за извършване по съответните дейности технически, управленски и финансови възможности.
Законът не съдържа разпоредби, които да поставят в неравностойно положение българските и чуждестранните инвеститори, още повече да ги дели на континентален принцип, както е направено във Вашето питане. Конкурсното начало е водещо както при предоставяне на разрешение за търсене и проучване, така и при концесиите за добив.

Конкретно за чуждестранните инвеститори в областта на търсенето и проучването на нефт и газ, от нашата страна се обработва и допълнителна геоложка информация, която се предоставя както на вътрешни, така и на международни форуми и конференции, инициират се и служебни процедури по организиране на конкурси и предоставяне на разрешения за търсене и проучване на нефт и газ за нови перспективни площи на територията на страната и други.
При регистриране на търговското откритие от титуляра на разрешението за търсене или проучване той има право да получи без търг или конкурс концесия за добив. Ще посоча няколко примера: концесия за добив на природен газ от находище “Галата” с концесионер “Мелроуз рисорсиз” – Люксембург; концесии за добив на строителни материали на находището “Инджейско блато” с концесионер “Трансатлантик Фрейтърс ИНК” – САЩ; “Витина-2” с концесионер “Стоунс Къмпани БГ” ООД, със 100% пряко чуждестранно участие в капитала на дружеството (Италия) и други.

Преобладаваща част от предоставените разрешения за търсене и/или проучване на нефт и газ, метални полезни изкопаеми и скално-облицовъчни материали са предоставени на търговски дружества с пряко или косвено чуждестранно участие след провеждане на конкурсна процедура. В момента са 18 и ще посоча някои примери: “Си Би Ем Енерджи Лимитед” САЩ – разрешение за търсене и проучване на природен газ в площ 21 “Добруджански въглищен басейн”; “ОМВ (България)” Виена, Австрия – разрешение за търсене и проучване на нефт и газ в площ “Варна – дълбоко море”; “Болкан Експлорърс България Лимитед”, Ирландия – разрешение за търсене и проучване на нефт и газ в площ “В-Голица”; “Мелроуз рисорсиз”, Люксембург – разрешение за търсене и проучване на нефт и газ в площ “Емине” и тъй нататък, и тъй нататък.

Освен посочените предоставени права и действащи договори към настоящия момент в Министерството на околната среда и водите има депозирани и 37 молби на чуждестранни фирми за използване на разрешения за търсене и/или проучване на подземни богатства и концесии за добив, които са на различни стадии от законовите процедури. Забавянето на някои от тях са вследствие от проблеми, възникнали при прилагането на Закона за подземните богатства.

За целта за преодоляване на проблемите със Заповед от 5 септември тази година аз, като министър-председател на Република България, съм създал Междуведомствена експертна работна група, която има задачата да изготви проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, с който се цели законодателното уреждане на проблемите, произтичащи от практиката по прилагане на действащия Закон за подземните богатства.

В заключение ще отбележа, че търсенето, проучването и добивът на подземни богатства е процес, който изисква значителни инвестиции, прилагане на модерни технологии и внедряване на световния опит в добивната промишленост. Не бива да се подценяват и екологичните аспекти на този проблем както за национално ниво, така и в регионален мащаб. Затова ще провеждаме една целенасочена политика за привличането на чужди инвеститори чрез прилагане на принципите на прозрачност, публичност, свободна конкуренция, липса на дискриминация при предоставяне на разрешения за проучвания и концесии за добив на подземни богатства, наред със защита на българската околна среда, търсейки баланса между бизнес интереса, интереса на развитието на българската икономика и запазването на българската околна среда. Благодаря ви за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Евдокия Манева.
Както Ви е известно, госпожо Манева, имате възможност да зададете до два уточняващи въпроса.

ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря.
Едва ли, господин министър-председател, можете да ме заподозрете в дейност, насочена срещу опазване на околната среда, нито пък в намерението ми да Ви улича в незнание по този проблем. Тъкмо обратното, аз съм сигурна, че Вие добре познавате скандалните случаи, които са налице в тази сфера.

Моят въпрос всъщност беше насочен към изясняване на тези случаи, защото това също е елемент на общата политика в областта на минната индустрия и противоречията в Закона за подземните богатства. Разбира се, трябва да се решат, но не за тях става дума. Става дума за съзнателно спиране на инвеститори, без наличните екологични аргументи.

Вие сте подписал заповед за изменение на Закона за подземните богатства, както сте подписал и заповед за нова Наредба за изчисляване на концесионните възнаграждения. Този проект вече е в завършен вид и предизвиква отново сериозни възражения от двете основни организации, включително от Конфедерацията на инвеститорите. Ще Ви прочета само заключението на Конфедерацията, което показва, че там нещата продължават да не са в ред:
“Тази наредба ще доведе до прилагане на режим, който грубо противоречи на възприетите международни практики. Ще има негативен дългосрочен ефект върху способността на българските дружества да осигурят устойчиво развитие на минната индустрия, ще доведе до затваряне на съществуващите добивни преработвателни предприятия. Тази наредба означава фактическа експроприация посредством законодателството и ще изгради образът на България като държава с най-неблагоприятен режим на минната индустрия.”

Аз съм сигурна, че Вие ще прочетете тези становища. Моят въпрос, защото аз искрено се ръководя от желанието тази ситуация да се прекрати, е: ще останете ли безразличен към опитите за прогонване на чуждестранните инвеститори с различни административни хватки, включително нормативни такива? Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
Господин премиер, разполагате с три минути за отговор.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Манева, аз отново ще обърна внимание върху начина на формулиране на Вашия въпрос и отново стигам до извода, както и при един от предшестващите въпроси, че се търси не изясняване на случая, не решаване на проблемите, а се търси политически дивидент, което е характерно за поведението на вашата политическа сила, за съжаление. Защото, ако Ви интересуваше конкретиката, щяхте да я формулирате във Вашето питане.

Що се отнася до наредбата, за която Вие цитирахте възражения от минната индустрия. Не може да се харесаме абсолютно на всички. Но на много от заседанията на Министерския съвет, при отдаване на концесии, често възниква въпросът: защо тази или онази концесия се отдава за 15, за 20 или за 35 години? Защо се отдава на тези цени? Защитени ли са държавните интереси при концесиониране? Какви са икономическите критерии за целесъобразност? Взела ли е държавата максимума от гледна точка на своя интерес, на българската държава? Гарантирани ли са, разбира се, и екологичните аспекти? Защото винаги ще има конфликт на интереси между бизнеса, който ще се старае да извлече максимум природен ресурс на минимална цена, и интересите на българското общество, които трябва да бъдат защитени от българската държава.

За да се намери балансът, това е ролята и на законодателя, тук е ролята и на правителството. Във всеки един от случаите, в това число и тези, които Вие цитирате, се търси именно този разумен баланс. Впрочем Вие бихте могли да се поинтересувате защо в един или друг случай в миналото са отдадени концесии или дори са променяни концесии с намаляване на концесионното възнаграждение от българската държава. Защо, какви са условията и критериите? И когато в българските медии се появяват доста публикации за това, че една или друга концесия е недостатъчно изгодна на националния икономически интерес, държавата трябва да провери нещата, трябва да реагира, разбира се, отчитайки всички аспекти, в това число и юридически, в това число и наличието на подписани договори.

Именно в този баланс се търси изходът от ситуацията да не гоним инвеститорите, за бъде защитен икономическият интерес на българската държава, сиреч и на всички граждани, да бъде гарантирано и запазването на добра околна среда, защото рано или късно ресурсът ще бъде изчерпан и е важно какво ще остане след приключването на добивната дейност и в каква среда ще живеем всички ние. Благодаря ви за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Евдокия Манева.

ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Господин министър-председател, не зная защо акцентирате върху формулировката на въпроса. В парламентите с традиция министър-председателят и министрите отговарят без подготовка. Защото, когато заемате този пост, Вие сте длъжен да познавате сферата, която ръководите. Вие не може да не знаете за скандалите в минната индустрия. Не ми говорете за интересите на държавата. Тук става дума за интереси на една политическа сила. Това е ДПС, която е ваш партньор. Медиите писаха много по този въпрос и продължават да пишат не за ощетените държавни интереси, а за грубия административен произвол в тази сфера, за ролята на двамата министри на ДПС – министър Чакъров и министър Кабил.

Вие многократно сте отказвали да приемете делегация на фирмите, които са рекетирани. Министърът на икономиката и енергетиката също. Тоест Вие се страхувате да решите този въпрос. Тук не става дума за политически дивиденти. Да, има политически дивиденти, защото правителството и Вие не си вършите работата. Вие позволявате ДПС да безчинства в тази сфера. Фактически с новата наредба, прогонвайки чуждестранните интереси, те разчистват пътя за турски фирми. Какво искате? И тази сфера на българската икономика ли да бъде обсебена от ДПС?

Затова е моят въпрос. Единственото, за което в края ще Ви призова, е: приемете представителите на Конфедерацията на работодателите и индустриалците по този конкретен повод. Чуйте техните съображения. Не ми отговаряйте с общи въпроси за държавни интереси. Всъщност те се опитват да защитят държавните интереси, а Вие се опитвате да защитите политическото статукво и равновесието в коалицията, което е за сметка на всички българи, за съжаление.