ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли други изказвания от името на парламентарна група? Няма.
Преминаваме към парламентарен контрол, който започва с въпрос, зададен от народния представител Атанас Атанасов към министър-председателя на Република България Сергей Станишев относно решение за празничен ден в Националната разузнавателна служба.
Господин Атанасов, имате думата да отправите своя въпрос към министър-председателя.

АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, господин министър-председател! Съгласно чл. 154, ал. 2 от Кодекса на труда, Министерският съвет е органът, който може да определя дадени дни от календара за празнични дни. В медиите беше публикувана информация, че 23 май е бил обявен за празничен за служителите на Националната разузнавателна служба. Също така на сайта на президента е посочено, че 23 май се обявява за национален празник на НРС, забележете, с решение на ръководния състав на Националната разузнавателна служба.

В тази връзка, господин министър-председателю, искам да Ви попитам: Министерският съвет вземал ли е решение да обяви датата 23 май за празник на Националната разузнавателна служба? Задавайки Ви този въпрос искам да посоча, че към този акт на ръководството на Националната разузнавателна служба беше изразено възмущение и банкетът, който беше насрочен в резиденция “Лозенец” за 22 май, беше отменен. Това е моят въпрос. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Атанасов.
Господин министър-председател, имате думата за отговор на отправения към Вас въпрос.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов! Статутът на Националната разузнавателна служба се урежда със Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, който е обнародван в “Държавен вестник”, бр. 112 от 27 декември 1995 г. и влязъл в сила на 27 февруари 1996 г.
По отношение на статута на Националната разузнавателна служба най-важното изменение и допълнение на този закон е извършено със Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, който е обнародван в “Държавен вестник”, бр. 40 от 2002 г. и влязъл в сила на 19 април 2002 г. В § 58, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на посочения закон за изменение и допълнение е установено, че Националната разузнавателна служба прилага Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и Правилника за кадрова военна служба до приемането на закон за нейната организация и дейност. В ал. 3 на цитирания параграф на директора на Националната разузнавателна служба са възложени права и задължения спрямо личния състав на службата, съответстващи на правомощията на министъра на отбраната по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Съгласно чл. 268, ал. 1 от този закон празничните дни във Въоръжените сили се обявяват със заповед на министъра на отбраната в съответствие с Кодекса на труда и другите нормативни актове, а по силата на ал. 2 министърът на отбраната може да обявява и други празнични дни извън посочените в ал. 1.
Тази разпоредба изрично предоставя на министъра на отбраната, респективно на директора на Националната разузнавателна служба две правомощия:

Първо, да издава заповеди с декларативно юридическо действие за обявяване на празнични дни, определени по силата на Кодекса на труда и другите нормативни актове. В тези хипотези министърът на отбраната, съответно директорът на Националната разузнавателна служба, издава заповеди при условията на обвързана компетентност и няма право на собствена преценка.
Второ, министърът на отбраната, съответно директорът на Националната разузнавателна служба, има право по собствена преценка при условията на оперативна самостоятелност със свои заповеди да установява и други празнични дни извън определени по силата на Кодекса на труда и другите нормативни актове.

От изложеното е видно, че за определяне на 23 май за празничен ден на Националната разузнавателна служба не е необходимо решение или друг акт на Министерския съвет или акт на министър-председателя. Благодаря за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Станишев.
Господин Атанасов, имате право на реплика към министър-председателя.

АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър-председателю, Вие току-що дадохте правомощие на директора на една служба като на министър. Аз обаче ще се отклоня малко от конкретния въпрос.

Искам да Ви попитам лично какво мислите Вие по един въпрос. В едно свое интервю директорът на Националната разузнавателна служба Кирчо Киров заявява, че офицерите от Държавна сигурност са скелета на съвременната Национална разузнавателна служба. В тази връзка моля да ми кажете: каква е Вашата лична оценка за този акт – да се реабилитира Държавна сигурност? Как смятате Вие – това основание дали е за гордост или за срам?!

АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ, от място): Каква връзка има това?!

АТАНАС АТАНАСОВ: Моля да имате предвид следното обстоятелство – става дума не за институция, а за служба, и директорът на тази служба, макар и да се назначава с указ на президента, за да се издаде указ, е необходимо решение на Министерския съвет. Когато първия път зададох този въпрос, той ми беше върнат от ръководството на Народното събрание. В мотивите при връщането на въпроса ми беше посочено, че тази служба не подлежала на парламентарен контрол.
Искам да Ви попитам: Вие как смятате, Националната разузнавателна служба подлежи ли на парламентарен контрол?

МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Това питане ли е, дебат ли е?!

КОСТАДИН КОБАКОВ (КБ, от място): А как беше при Иван Костов?!

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Атанасов.
Заповядайте за дуплика, господин Станишев.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов!

Първо, мисля, че достатъчно ясно очертах с изрични цитати на алинеи и параграфи Закона за отбраната и въоръжените сили, какви са конкретните правомощия на ръководителя на Националната разузнавателна служба за обявяване на един или друг ден за празничен в рамките на службата.

Сигурен съм, че още дълго време в България ще се водят дебати за ролята на българското външно разузнаване през последните десетилетия. Имам предвид периода от 1945 до 1990 г. Историята е най-добрият съдник. Аз лично винаги съм разделял в моята морална скала хората, които са работили за външната сигурност на държавата и агенти и други лица, които са се занимавали непосредствено с вътрешна, много често репресивна дейност. Това е моята лична позиция.
Бих искал да ви запозная с кратка историческа справка за датата 23 май, защото има много политиканстване и много приказки, а малко факти.

С приемането на първото Постановление на Министерския съвет от 19 април 1947 г. се преструктурира Министерството на вътрешните работи, а с последваща Заповед № 489-п от 23 май 1947 г. на министъра на вътрешните работи се създава самостоятелен отдел ІІІ – “Външно разузнаване”, което представлява създаване на първата самостоятелна структура за външнополитическо разузнаване в историята на специалните служби на България. Мотивите за определяне на датата 23 май за празничен ден на Националната разузнавателна служба са свързани единствено и само с историческия факт за структурно обособяване на това звено в Министерството на вътрешните работи, на което са възложени разузнавателни функции, и по никакъв начин водещ признак не е връзката с бившата Държавна сигурност. Исторически структура в Министерството на вътрешните работи с наименование “Държавна сигурност” е съществувала много преди 23 май 1947 г. Имам предвид 20-те години на ХХ век – далеч преди смяната на режима, но тогава не е имало направление “Външно разузнаване”.

Що се отнася до кадровия състав на Националната разузнавателна служба, Вие като специалист би трябвало добре да знаете, че той е в огромна степен обновен с млади хора, които са постъпили на работа в службата след 1989 г. Не бих искал някой да си прави капитал или политика на гърба на българските офицери от външното разузнаване. (Ръкопляскания от блока на КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Станишев.

С това участието на министър-председателя в парламентарния контрол днес приключи