Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.08.2007 18:38 - 27 Април 2007 питане, зададено от народния представител Нено Димов към министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
Автор: kontrol Категория: Политика   
Прочетен: 537 Коментари: 0 Гласове:
0



ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следва питане, зададено от народния представител Нено Димов към министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.


НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин министър-председател! Знаете, че България е силно зависима в енергийно отношение от вноса на горива. Съществена част от дефицита по текущата сметка се дължи именно на този факт.
Успоредно с това непрекъснато нараства търсенето на строителни материали, за да задоволи строителството, което през последните години бележи значително увеличение, значителен бум. Голяма част от тези материали в момента се внасят от страни като Китай, Бразилия, Турция и др.
Като говорим за строителството, моят въпрос е насочен именно натам: откакто управлявате вие, легалният добив на този вид подземни богатства е спрял. Повереното на ДПС Министерство на околната среда и водите не е обявило нито един конкурс за близо две години управление. Надявам се, че знаете това. В същото време над 150 преписки чакат с години благословията на местния паша. Особено нагла е практиката, когато министерството бави с пет-шест месеца да предаде официално документите – време, през което текат фатални за бизнеса срокове.
Нямаше да се обръщам към Вас, ако това не беше ситуацията и във воденето от Вашия съпартиец господин Гагаузов Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Там също с години залежават преписки за предоставяне на концесии за добив на подземни богатства. Особено фрапиращи са случаите за концесии по право на фирми, приватизирали предприятия с кариери. Заради немарливостта и безхаберието на министър Гагаузов парламентът трябваше на два пъти да удължава срока, но вашето правителство и двата пъти се провали.
Затова моите конкретни питания към Вас са следните:
Първо, каква е политиката на правителството за насърчаване на предприемачите за оптимално използване на подземните богатства на България?

Второ, как държавата планира да използва собствените си ресурси, за да намали тежестта от вноса? Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя господин Сергей Станишев.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Съгласно чл. 18, ал. 1 от Конституцията на Република България подземните богатства, определени със закон, са изключителна държавна собственост. Условията и редът за тяхното търсене, проучване и добив, както и за опазването на земните недра и рационалното използване на природните богатства на територията на Република България, в континенталния шелф и в изключителната икономическа зона в Черно море са уредени в Закона за подземните богатства, приет през м. март 1999 г.
В изпълнение на законовите правомощия от 1999 г. до момента Министерският съвет е одобрил издаването на 669 разрешения за търсене и/или проучване на подземни богатства. Над 270 от разрешенията са за строителни материали, над 190 – за скално-облицовъчни материали, за нефт и газ са предоставени 38 разрешения, а за твърди горива – 14 разрешения.
Съгласно данните от Националния концесионен регистър за периода от влизане в сила на Закона за подземните богатства досега са сключени 260 договора за предоставяне на концесии за добив на подземни богатства. От тях 138 са за строителни материали, 9 – за скално-облицовъчни материали, 17 - за метални полезни изкопаеми, 55 – за индустриални минерали, 13 – за нефт и газ, 18 - за твърди горива и една за производствени и технологични отпадъци.

За периода 2005-2007 г. Министерският съвет е приел 140 решения за одобряване на разрешения за търсене и проучване и 73 решения за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства.

Политиката на правителството за насърчаване на предприемачите за оптимално използване на подземните богатства на България е насочена преди всичко към създаване на благоприятна среда за привличане на инвестиции и в този сектор на икономиката, наред със защита на обществения интерес обаче. За предоставеното им право да търсят и проучват подземни богатства инвеститорите заплащат такса “площ”. Тарифата, с която се определят таксите, е приета през 1999 г. и не е изменяна до момента. Определените такси са едни от най-ниските в Европа и запазването на техния размер е факт, достатъчно красноречив сам по себе си.
За насърчаване на предприемачите за оптималното използване на подземните богатства правителството планира също така, първо, да предложи на Народното събрание законодателни промени, насочени към преодоляване на проблемите, произтичащи от практическото прилагане на действащото законодателство и неговото привеждане в съответствие с правото на Европейския съюз. За целта е подготвен проект на нов Закон за подземните богатства с участието на браншовите организации като израз на провежданата досега политика за подобряване публичността и прозрачността и стимулиране на свободната и лоялна конкуренция, регламентиране на реда и условията, които гарантират екологосъобразно натоварване на територията на страната с добивна дейност, подобряване на механизмите за оценка на рационалното използване на подземните богатства при балансиране интересите на секторното развитие, усъвършенстване на контрола върху търсенето, проучването, добива и първичната преработка, подобряване на координацията между отделните органи и т.н.

На заседанието си от 19 април тази година Министерският съвет прие изменение и допълнение в Наредбата за принципите и методиката за определяне на концесионното възнаграждение за добив на подземни богатства. Направените изменения са насочени към подобряване на механизма за определяне и по-справедливо разпределение на разходите и ползите от осъществяване на добивните дейности между концесионера и концедента, при отчитане на пазарното търсене на крайните продукти, породено от динамично развиващия се добивен отрасъл. Механизмът е адаптиран към новите икономически условия, които са свързани с интензивното развитие на дейността по търсенето на подземни богатства на територията на България. Благодаря ви за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Нено Димов.

НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин министър-председател, Вие не отговорихте защо Министерството на околната среда и водите за близо две години управление не е обявило нито един конкурс. Изтъкнахте като най-голяма заслуга това, че таксите са останали същите. Само че ще Ви кажа, че животът се развива, динамиката на икономиката – също. И в съседна Турция, която е пряк конкурент на България, таксите са много по-малки, да не говоря, че в определени случаи отиват към нула.

Казахте, че подготвяте и законопроект. Аз имам писмо от браншовата организация на каменарите, която много силно критикува този законопроект. Аз ще се радвам да го получим в Народното събрание, за да мога да видя какво всъщност е натворило Вашето правителство.

Когато вече говорите за тези такси ще Ви кажа също малко информация. Ако само половината от тези кариери, които не сте пуснали, бяха пуснати, бяха одобрени, българската държава щеше да получава в бюджета си между 10 и 15 млн. лв. годишно, от екологичните депозити – между 15 и 20 милиона; в бранша щяха да работят между 8 и 10 хил. души, като, забележете, сред тях средните официални заплати са между 600 и 1000 лв., годишно за НОИ това означава 40 милиона повече от данъка за физическите лица – 24 милиона повече. Не говоря въобще за корпоративния данък на фирмите, не мога да го изчисля толкова лесно. Това са преки загуби.
Вакуум в държавата има и от друга гледна точка. Липсата на материали директно се отразява на вноса. Вие се оправдавате с дефицита по текущата сметка, като казвате, че не можете да вдигнете заплатите на гражданите, защото дефицитът ни натиска. Същевременно стимулирате вноса, защото ще Ви кажа, че всеки месец стотици тирове с такива материали влизат в България и, разбира се, излизат милиони, може би десетки милиона евро от България. Това също е негатив върху текущата сметка. Затова аз просто ще Ви попитам: ще разблокирате ли с този нов закон дейността на хората, които се занимават с подземни богатства и ще ги стимулирате ли не само да задоволят вътрешния пазар, но и да изнасят? Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя господин Сергей Станишев.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димов! Естествено, че именно това е целта на новия законопроект, защото всеки един закон сигурно е несъвършен. Такъв е и законът от 1999 г. и мога да ви споделя, че на заседание на Министерския съвет, когато сме одобрявали различни концесии, било то за подземни богатства, или за сиално-облицовъчни, или строителни материали, винаги е поставян въпросът каква е методиката, какъв е критерият, че се дава концесия в един случай за 35 години, за друг случай за 25 години, в трети случай за 20 години? Каква е методиката на определяне възнаграждението на цената, която получава държавата, сиреч обществото? Твърде произволно и фиксирано веднъж завинаги. Това винаги е смущавало Министерския съвет, въпреки че всички тези решения са взети в съответствие с действащия закон.

Именно тази практика и тези въпроси предизвикаха, първо, промяната в Наредбата за определяне на концесионното възнаграждение, която беше приета от Министерския съвет, за да има по-голяма реалистичност в промяната на пазара. Защото се случват парадоксални неща – разликата между цената, която плащат понякога концесионерите, и пазарната сегашна стойност на база на концесии, дадени през 1999 г., през 2000 г. и с пъти, понякога десетки пъти. Това е огромна печалба за концесионера. Няма лошо да печели концесионерът, трябва, нека, но въпросът е и държавният и обществен интерес да бъде защитен. Това е смисълът и на наредбата, това е смисълът и на новият законопроект, който трябва да изчисти процедурите, да ги ускори.
Наред с това да не се превърнем в държава, която е като швейцарско сирене – цялата изрязана в така наречени концесии за подземни богатства, които понякога не са никакви открития, а са на повърхността. Всеки знае къде лежи например с пясъка, в много случаи, а това се води за откритие в редица обстоятелства абсолютно законно.

Освен това по отношение на дефицита на текущата сметка, разбира се, това е сериозен макроикономически проблем на страната и е постоянна грижа на правителството. Но искам да подчертая, че основният компонент и в търговския дефицит, и в дефицита по текущата сметка не е вносът на строителни материали или нещо друго, а най-вече вносът на течни горива, които България, доколкото знам, произвежда, добива за съжаление изключително малко. Ние едва ли ще се превърнем в нов Кувейт или в Иран от гледна точка на наличие. Дай Боже да се открият, но нека да бъдем реалисти. Естествено, тук опираме до политика за енергийна субективност, до политика, която трябва да развива други видове енергоснабдяване. Сред тях са атомната електроенергия. Знаете, че това правителство даде зелена светлина за изграждането на атомната електроцентрала “Белене”, което е много важно, ако щете и от гледна точка на дефицита по търговията, също така и по текущата сметка. Благодаря ви за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Нено Димов да изрази своето отношение и преценка относно отговорите на министър-председателя.

НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин Станишев, има едно нещо, с което безспорно съм съгласен, и това е, че основният проблем на дефицита по текущата сметка са горивата внос от Русия. Но след като и Вие сте научили това нещо се чудя защо с лека ръка подписвате споразумения, които са изключително неизгодни за България и са изгодни за други държави като например “Бургас-Александруполис” или започващата АЕЦ “Белене” или пък договора за газта, която толкова много повиши цената преждевременно и предсрочно.

Казахте, че законът от 1999 г. не е съвършен. И така, както не е съвършен, оттам са сключени 269 договора. Използвам Вашата цифра, която сигурно е точно. А в същото това време през последните две години няма нито един нов конкурс. За трети път го казвам и Вие за трети път не ми казвате защо няма нито един обявен нов конкурс от Министерство на околната среда и водите. Аз ще Ви кажа защо – защото те се дават без конкурс на обръчи от фирми на техния патрон Ахмед Доган.

Когато обаче се върна към това колко е малко и колко е много, само този малък сектор от скално-облицовъчните материали, който Ви казах, че ще даде между 90 и 100 милиона годишно, от които 40 млн. за НОИ, дава частичен отговор, примерно, на въпроса откъде ще се вземат пари, когато искаме да повишим пенсиите. Знаете много добре, че Демократи за силна България направиха такова предложение в парламента. Надявам се сте проследили дебата. И тогава се каза: “Няма пари”.

Ето ви един нищожно малък бранш, който ви дава около 20% от необходимите пари. Ако намерите още пет такива бранша, а те не са 5, а над 50, щяхте да имате пари за увеличаване на пенсиите. Само че вие очевидно с широка ръка пръскате средства – това е свързано и с предишния въпрос, който Ви зададох, но няма никаква ефективност.

Аз се надявам Вие да погледнете по-сериозно на този въпрос, защото през последната година нито Чакъров, нито Гагаузов, нито дори ресорният вицепремиер Калфин отговарят дори на писмата от бранша, а те пишат много писма, включително че не са съгласни с много от текстовете на новия закон. Благодаря.




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kontrol
Категория: Политика
Прочетен: 49155
Постинги: 45
Коментари: 7
Гласове: 206
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031