Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.08.2007 18:36 - 27 Април 2007 питане от народните представители Иван Костов и Нено Димов към министър-председателя
Автор: kontrol Категория: Политика   
Прочетен: 539 Коментари: 0 Гласове:
0



ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следва питане от народните представители Иван Костов и Нено Димов към министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.

Господин Димов, заповядайте да развиете вашето питане в рамките на 3 минути.

НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин председател, госпожо заместник-председател, госпожо министър, господа министри, колеги!
Уважаеми господин министър-председател, Министерският съвет на 21 декември 2006 г. прие Национална стратегическа референтна рамка за периода 2007-2013 г. Документът оставя впечатление за неясноти в правителствената политика за преодоляване изостаналостта на бедните общини и региони в България. Два от четирите приоритета на Националната стратегическа референтна рамка са насочени към преодоляване изостаналостта на бедните общини. В документа специално са цитирани като силно изостанали пограничните райони и общините с висока концентрация на малцинства. Предвидено е тази Национална стратегическа референтна рамка да използва както бюджетни средства, така и средства от кохезионните фондове на Европейския съюз за реализиране на поставените цели. Със своето половингодишно закъснение Националната стратегическа референтна рамка ще отложи усвояването на средствата на еврофондовете. В тази връзка нашето питане е следното.

Първо, какви са различията в степента на развитие на общините, които правителството ще се стреми да преодолее, и какви са причините за изостаналостта, които ще бъдат отстранени?

Второ, какви конкретни цели си поставя Министерският съвет за преодоляване на задълбочаващата се бедност в общините от пограничните райони и тези с висока концентрация на малцинства? Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димов! Първо, искам да изясня някои неща. Не може да става дума за закъснение с половин година на Националната стратегическа референтна рамка, което според Вас ще отложи усвояването на средствата от европейските фондове. Това не отговаря на действителността. Напротив, България е една от първите страни, които представиха на Европейската комисия свой стратегически документ. Той бе одобрен от Министерския съвет на 21 декември 2006 г. и представен на Европейската комисия на 16 януари 2007 г. Още на 15 февруари 2007 г. оттам се получи потвърждение, че рамката отговаря на нормативните изисквания, с което формално стартираха официалните преговори по нейната същност и съдържание.
Освен българските стратегически програмни документи Европейската комисия трябва да разгледа общо неколкостотин оперативни програми на 27 страни – членки на Европейския съюз.

За ваше сведение, бих могъл да ви посоча, че редица стари страни членки още не са представили на Европейската комисия своята стратегическа референтна рамка и оперативните програми. Просто цялото българско общество трябва да е наясно, че влизаме в Европейския съюз в различен период и различна среда, отколкото първите десет страни от петото разширяване, защото в момента комисията трябва да разгледа оперативните програми не на десет страни за кратък период от време, а на всички 27 страни – членки на Европейския съюз за цялата седемгодишна рамка, което, естествено, изисква повече технологично време.
Искам да ви обърна внимание, че госпожа Данута Хубнер – комисар по регионалната политика на Европейския съюз, е заявила, че по-голямата част от оперативните програми на страните членки ще бъдат одобрени в средата на лятото на тази година. Става дума за всички. Това, че България по-рано си е представила и рамката, и оперативните програми от много други страни членки, ни дава, вярвам, определен бонус във времето, за да можем по-рано да извършим конкретното договаряне с потенциалните бенефициенти.

Второ, не мога да се съглася с твърдението, че в Националната стратегическа референтна рамка има неясноти в политиката към изоставащите общини. България посочва своите приоритети, които са четири в рамката като инструмент за постигане на политиките в България съобразно политиките на Европейския съюз: подобряване на базисната инфраструктура, повишаване качеството на човешкия капитал с акцент върху заетостта, насърчаване на предприемачеството, благоприятна бизнессреда и добро управление, поддържане на балансирано териториално развитие.

По един или друг начин всеки един от приоритетите има отношение към развитието на изостаналите общини, но най-пряко има, разбира се, четвъртият приоритет. Той е най-силно застъпен в Програма “Регионално развитие”.
Намеренията на правителството са да провежда активна политика за регионално развитие като част от европейската политика за балансирано и устойчиво развитие на регионите и те са поставени в редица стратегически документи на нашата страна, не само в Националната стратегическа референтна рамка. Например стратегическите цели и приоритети на регионалното развитие за периода 2005-2015 г. са определени и в Националната стратегия за регионално развитие, с която, вярвам, сте запознат.
Правителството отделя особено внимание на преодоляването на различията в развитието и намаляването на причините за изостаналостта в граничните райони. Те се характеризират с особено ниско ниво на социално-икономическото развитие, миграция на населението, слабо изградена техническа и социална инфраструктура.
По обобщени данни, които се съдържат в шестте регионални плана за развитие, 55 общини с население 638 000 жители са определени като изостанали гранични райони. Част от тези общини са включени и в списъка на изостаналите планински райони, включващи 83 общини с население 1 083 000 жители.

В Оперативната програма “Регионално развитие” правителството си е поставило за цел да повиши регионалната конкурентоспособност и привлекателност на регионите и общините за нови инвестиции посредством подобряване на индустриалната, жилищната, социалната, природната и културната среда на градските райони и достъп на изостаналите райони до пътните, информационните, комуникационните и енергийните мрежи.

В рамките на приоритет на ОС2 от Програма “Регионално развитие” ще бъдат подпомогнати голям брой малки общини, които не разполагат с достатъчно добри връзки с по-големите градове, за да може да се осигурят подходящи условия за живот и работа.
Освен чрез Оперативна програма “Регионално развитие” стратегическата референтна рамка залага и дейности за изпълнението на Цел 3 на регионалната политика на Европейския съюз, а именно европейското териториално сътрудничество. В рамките на тази цел са предвидени и пет трансгранични програми за целенасочено въздействие върху пограничните райони на България. Чрез тях ще се даде нов импулс на развитие на икономиката, на малките и средни предприятия и цялостното социално състояние на тези общини.
За периода 2007-2013 г. за програмите с Гърция и Румъния са предвидени 337 млн. евро, а за програмите по външните граници на Европейския съюз с Турция, Македония и Сърбия – общо 76 млн. евро.

В обхвата на програмите за трансгранично сътрудничество са включени общините от 19 области на Република България. Благодаря ви за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Нено Димов.
Господин Димов, имате възможност в рамките на 2 минути да зададете до два уточняващи въпроса.

НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин министър-председател, смятате, че сме готови, ама май че само Вие смятате така, защото сме усвоили под 15% от средствата. Повече от половината от тези средства отиват в турски фирми. Аз не бих нарекъл това готовност.
Защо казвам, че има неясноти в Националната стратегическа референтна рамка? За две години управление очаквах, че ще имате малко повече данни, но понеже обичате да се хващате за дреболиите, ще кажа: почти две години управление.
В общините, управлявани от кметове на ДПС, които попадат в тази категория, живеят 8% от българските граждани. За 2006 г. те са получили над 12% от държавната субсидия, над 80% от бюджетните средства, предвидени за общински и екологични проекти, както и значителни други субсидии за инвестиции. В същата година данъците от облагането на физическите лица, които са заети там, са внесли само 1,5% от общите данъци за страната. Това, че хората, живеещи в тези райони, са бедни, е ясно. Но резултатът от изсипаните от вас големи бюджетни средства е задълбочаване на тяхната бедност. Ако се направи сравнение само с 2005 г., също половината от която управлявахте вие, те са платили данъци върху една осма по-ниски доходи. За да съм съвсем точен, ще кажа, че благодарение на вашата политика ножицата между хората, живеещи в общините, управлявани от ДПС, и останалите българи се е отворила с една пета за 2006 г. За целият период, през който ДПС е управлявало, това отваряне е с над 30%. Съвсем конкретно ще ви кажа, че в Минерални бани, Хасковско, доходите са намалели с 52%, в Белица, Благоевградско – с над 48%. В повечето от половината общини от този тип общини обедняването е с над 20%. Много се радвам, че и госпожа Масларова е тук, и тя да си води бележки.

Затова нашите уточняващи въпроси са следните: как си обяснявате и какви са причините за катастрофалния спад на доходите в тези райони и какво конкретно ще направите, за да го преодолеете.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя господин Сергей Станишев.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димов! Първо бих искал да кажа, все пак, няколко думи принципно по същността и философията, ако щете, на политиката на Европейския съюз, която използва структурните фондове, Кохезионния фонд, към какво е насочена. Разбира се, тя е насочена конкретно към това да се помогне на най-изостаналите страни и региони от Европейския съюз да постигнат средноевропейското ниво и това много ясно говори за същността на Европейския съюз като съюз на солидарни, социални, взаимно подкрепящи се държави и нации. Същата тази политика се прилага и по отношение на България. Естествено, че най-големи ресурси за подпомагане и развитие ще бъдат насочвани към най-изостаналите общини, които обективно са концентрирани в планинските региони и в регионите със смесено население. Това е историческата реалност в нашата страна.
Що се отнася до въпроса Ви защо намаляват доходите официално в тези общини със смесено население, в България върви активен процес на икономическо развитие и икономиката се развива най-динамично в по-големите градове и области. Това е обективен икономически процес, който трудно може да бъде регулиран. Има и вътрешна миграция, която не е тайна и не е от една или две години. Хората се насочват там, където има работа.

Искам да обърна внимание, че ако всъщност погледнем политиката на правителството и на Европейския съюз, а те са синхронизирани, за подпомагане на по-изостаналите общини, инструментите, които ви посочих, които България предстои да използва – регионалната оперативна програма и някои други, далеч не изчерпват всички мерки.
Ако погледнете Програмата за развитие на селските региони, там ресурсът е огромен – над 3 млрд. евро. Голяма част от общините, за които Вие говорите, са именно такива.

Освен това на национално ниво се предприемат много конкретни мерки по отношение временната заетост в тези общини, по отношение на много други проекти, свързани със Социалноикономическия фонд и т.н. Ако се опитате да обобщите всички мерки за целенасочено въздействие и подпомагане развитието на тези региони, ще се получи един много внушителен списък. Резултати не могат да се получат едновременно за една или две години и Вие много добре го разбирате. През следващите седем години се открива огромен шанс за всички граждани, общините, бизнеса, неправителствените организации да се подобри в значителна степен инфраструктурата на българската икономика, базисната инфраструктура, където има огромно изоставане. Това е първи приоритет в стратегическата референтна рамка. Наред с това трябва да догонваме Европейския съюз и в областите, които са важни за европейската политика. България де факто трябва да съчетава две цели, които са решени в много от страните от Европейския съюз. В Германия и Франция базисната инфраструктура отдавна е изградена, устойчива и добра е. Те могат да хвърлят целия ресурс върху високи технологии, конкурентоспособност, икономика на знанието, а ние трябва да решаваме и проблемите, които те отдавна са отметнали, и наред с това да гоним по-висока конкурентоспособност, което, разбира се, е и по-трудно. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Иван Костов.

ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
 
Уважаеми господин министър-председател, добре е да не отговаряте за Европейския съюз. Когато ние изпратим своите представители в Европейския парламент, ще питаме там и на свой ред ще получим отговори. Добре е да се фокусирате само върху собствената си политика.

От друга страна, хубаво е добре да вниквате в нещата и в дълбочина, а не да използвате банални и общоизвестни изрази, когато отговаряте на въпроси на народните представители.

Истината, която тук ви се разкрива, която е известна в Министерството на финансите, е потресаваща. Става въпрос за това, че тези бедни общини със смесено население и в гранични райони са с пет пъти по-ниски доходи, отколкото бездруго бедната България. Става въпрос за следното. През последните две и последните шест години, откакто управлява ДПС, тази ножица на бедност се задълбочава. Тези хора стават по-бедни от участието си в управлението. И Ви бяха посочени данни.
Вие не можете да атакувате въпроса, ако не посочите причините. Не е причината това, че хората емигрират. Ако емигрират, ще дойдат в София или в друг районен център и там ще се отрази тяхното присъствие, и като се приспаднат от относителната тежест на числата, положението в смесените райони ще се подобри, ако изобщо разбирате математически за какво става въпрос.
Вие имате три сериозни причини за това катастрофално положение в бедните общини. Ето ги тези три причини:
Първо, бързо разрастване на сивата ДПС-икономика. Скрива се икономика и непрекъснато не се облага с данъци в общини, където господства Движението за права и свободи.

Второ, масова емиграция на хората. Те напускат тези райони и никъде не се водят – там е целият проблем. Те идват и работят в големите градове, тук отново не плащат данъци за работните си заплати и за доходите си. Скриват се и изчезват от полезрението на държавата.
Третата причина е с тази програма да кажете как ще ограничите злоупотребата с инвестиционните субсидии и средства, отпуснати от държавата за най-различни цели, особено за инвестиционни цели и отиващи във фирмените обръчи на Ахмед Доган – това трябва да отговорите, когато Ви се задава този въпрос, за да запушите тази каца без дъно, за която бездруго вземате пари от сравнително богатите богати райони от българите и изливате без никакъв смисъл в смесените райони. Това трябва да прекратите



Тагове:   април,   министър,   народните,   Нено,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kontrol
Категория: Политика
Прочетен: 49154
Постинги: 45
Коментари: 7
Гласове: 206
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031