Преминаваме към питания към министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев. Първото питане е от народния представител Иван Костов.
Господин Костов, заповядайте да развиете Вашето питане в рамките на три минути към министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.

ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател! В последно време зачестиха сигналите за нарушения при усвояване на финансовите фондове на Европейския съюз. Примерите за това стават все по-тревожни. Освен нашумелия случай със злоупотреба с пари в размер на 7,5 млн. евро по Програма САПАРД, в медиите излезе информация, че има още 11 сигнала на ОЛАФ, по които се води разследване за съмнения за злоупотреби.
Освен това стана ясно, че шефът на изпълнителната агенция господин Асен Друмев е извършил нарушение и съдът го отстрани от длъжност. Искам да напомня тук, че той се назначава, след съгласуване с Вас, от министъра на земеделието и горите и Вие имате основание да се заинтересувате от този негов случай, защото на него му беше позволено да излезе в отпуск, а не беше отстранен напълно от длъжност.

На българското общество е известно, че всяка злоупотреба, нередност и дори само небрежност от страна на приемащата финансовата подкрепа България, я задължава по силата на договорите да възстанови изгубените суми. Вие сте отговорен да не допуснете българският данъкоплатец да плаща за неподготвеността на администрацията или за злоупотребите на собствениците и управителите на фирмите, които се облагодетелстват от фондовете на Европейския съюз.
В тази връзка моето питане е: какви мерки ще предприеме Министерският съвет, за да засили контрола върху усвояването на фондовете на Европейския съюз?

И второ, за да не се допусне щетите от злоупотреби и небрежност да бъдат стоварени върху българския данъкоплатец в частност, искам да уверите Народното събрание, че Вие ще гарантирате, че българският държавен бюджет няма да бъде ощетен с тази сума от 7,5 млн. евро, за която всички ние знаем, и фактически тя няма да бъде издължена към бюджета на Европейския съюз, защото в България е било злоупотребено. Очакваме едно такова успокоително изявление от Ваша страна или ако това е невъзможно да бъде предотвратено, да ни кажете точно какви мерки Вие сте разпоредили като водач на изпълнителната власт в България, за да направите невъзможно щетите в последна сметка да паднат върху българския данъкоплатец. Тоест да поискате и да гарантирате обезпечения, че хората и фирмите, които са допуснали нарушения, ще поемат щетите, които са причинили, и те няма да паднат върху българските граждани. Благодаря за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
Господин министър-председател, както Ви е известно, по правилник разполагате с пет минути за отговор.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Костов! Отчитайки значимостта на успешното усвояване на помощта от предприсъединителните инструменти на Европейския съюз и структурните и кохезионният фонд на Европейския съюз, България и досега положи значителни усилия за изграждането на необходимия капацитет и адекватни структури в държавната администрация, преминавайки през един изключително интензивен период на адаптиране на нормативната и институционалната рамка. Както добре разбирате, това е процес, който постоянно подлежи на усъвършенстване.

Конкретно за засилване на контрола върху усвояването на средствата от европейските фондове бяха предприети следните мерки. Създадени са процедури и механизми за ефективно управление на средствата от Европейския съюз, които са съобразени изцяло с националното законодателство и изискванията на Европейската комисия за добро финансово управление и защита на финансовите интереси на Европейската общност.

Друга важна стъпка е приемането през 2006 г. на Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор и Закона за вътрешния одит. На национално равнище са създадени и функционират контролни органи, като във всяко ведомство са с определени функции за усвояване и управление на фондове от Европейския съюз. Това са отделите за предварителен контрол към съответната изпълнителна агенция – управляващ орган, и дирекциите за вътрешен одит на средствата. В Министерството на финансите функционират три дирекции: “Национален фонд”, “Вътрешен одит” и “Одит на средства от Европейския съюз”. Външният контрол върху усвояването на средствата от европейските фондове се осъществява от Сметната палата на Република България.
Ще посоча и някои от превантивните мерки срещу злоупотреби. Неразделна част от системата за финансово управление и контрол по предприсъединителните инструменти е прилаганата процедура за администриране и докладване на нередностите. Тази процедура се прилага от всички институции, участващи в управлението на средствата от Европейския съюз, и включва предотвратяване, констатиране, регистриране, докладване, възстановяване на дължими суми, корективни действия и проследяване. Във всяка изпълнителна агенция по програмите ФАР и ИСПА, както и в “Национален фонд” е въведена и запълнена позицията на служител, отговорен за нередности, или както се казва на английски, на европейски език – “юрегюлерити офисър”, който има конкретни отговорности по посочената процедура. За целите на администриране на нередностите в Агенция САПАРД е обособен сектор “Лоши вземания”, който обработва случаите на нередности, измами и дългове. Пред завършване и внасяне за одобрение в Министерския съвет е механизъм за осигуряване на възстановяването от страна на бюджетните институции – бенефициентите, на неправомерно получени или разходвани средства, получавани от фондовете на Европейския съюз, както и такива, представляващи национално съфинансиране или авансово финансиране.

Ще посоча и някои от мерките за осигуряване на прозрачност, ефективност и икономичност при разходването на средствата от Европейския съюз. Прието е Постановление на Министерския съвет за условията и реда за определяне на изпълнител от страна на бенефициенти на договорена безвъзмездна финансова помощ от структурните фондове на Европейския съюз и програма ФАР. С него се урежда нерегламентирана до този момент правна материя по разходването на публични финансови средства от частно-правните субекти, които не са възложители по смисъла на Закона за обществени поръчки. Целта е да се осигурят ефективност, ефикасност и икономичност при разходването на средствата. Подготвя се и проект на постановление на Министерския съвет за определяне на условията и реда за отпускане на безвъзмездна финансова помощ от структурните инструменти на Европейския съюз и от програма ФАР. При определяне размера на безвъзмездната помощ и в двата нормативни акта се вземат под внимание всички публични финансови средства, предоставени от структурните инструменти и програма ФАР и тези от национални източници под формата на национално съфинансиране, които се явяват бюджетни и извънбюджетни средства по смисъла на Закона за устройство на държавния бюджет. В случаи, в които бенефициенти на средствата по тези програми се явяват публично-правни субекти, например общините, те ще разходват публичните финансови средства по реда на Закона за обществените поръчки и подзаконовите актове към него.
Само ще маркирам накратко проблема за сътрудничеството с европейските институции и съответните органи в държавите членки, без да изброявам цялата фактология от добри конкретни резултати на Съвета за координация в борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на Европейската общност и централното звено в Министерството на вътрешните работи, което работи по същата проблематика.

В заключение ще добавя, че създадените към момента контролни органи и звена са стриктно съобразени с добрите практики и препоръки на Европейската комисия и функционират в съответствие с установените правила за публичност и прозрачност. Успешната реализация на политиката за ефективно управление на средствата от Европейския съюз, базирана на адекватна нормативна уредба и ясни механизми за контрол при осигурена максимална прозрачност на действията на отговорните институции, предполага ангажираност и подкрепа от страна на реалния сектор като активен участник в процеса на формирането на съответните нагласи за нетърпимост и недопускане на неправомерни действия при усвояването на средствата от фондовете на Европейския съюз. Това са основните законодателни и практически административни действия, предприети от правителството. Както подчертах в началото на моя отговор, тези действия ще продължат и ще се задълбочават, защото има още много какво да се прави, за да гарантираме интересите на българската държава и на данъкоплатците. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Иван Костов. Господин Костов, в рамките на две минути можете да зададете до два уточняващи въпроса.

ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Аз ги зададох, но той не ми отговори.
Благодаря, господин председател.

Уважаеми господин министър-председател, всички тези мерки, които Вие споменахте, създадените процедури и механизми, приетият Закон за финансово управление и контрол и Законът за вътрешен одит, отделите за предварителен контрол и трите дирекции в Министерството на финансите, процедурите за администриране и докладване на нередностите са от преди да се случи злоупотребата, за която докладва европейската Агенция “ОЛАФ”. От тази гледна точка процедурата за администриране и докладване на нередностите не е заработила в България. Всичките мерки, за които Вие споменавате, очевидно са неефективни, защото се допуска много сериозно нарушение.

В тази връзка Ви моля отново да отговорите на въпроса, който поставих още в изложението на първия си въпрос: можете ли да уверите Народното събрание, че щетите от злоупотребата с парите от фонд САПАРД няма да паднат върху бюджета на държавата? Можете ли да успокоите българските данъкоплатци, че няма да платят те заради тези злоупотреби с парите? Това са 15 млн. лв.! Можете или не можете?! Поискали ли сте от изпълнителната власт или от агенцията, от председателя на агенцията за тези вземания налагане на обезпечения, когато са извършени престъпления? Господин Кушлев е назначен, избран от Народното събрание, по предложение на Вашия предшественик. Вие поискали ли сте от този човек по някакъв начин като администрация да наложи съответните обезпечения, защото това, което съдът наложи, е 60 хил. лв.! Извинявайте, но 60 хил. лв. гаранции срещу 15 млн. лв. задължения на българския данъкоплатец не са никакво обезпечение! Затова Ви моля да отговорите на тези допълнителни въпроси.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Костов, първо искам да подчертая, че сътрудничеството между българските институции и експертите от ОЛАФ е много продуктивно и конкретно. Без това сътрудничество трудно би се стигнало до конкретно повдигнатите обвинения за злоупотреби в управлението на предприсъединителните средства.
Второ, всеки един случай се разглежда отделно съобразно отговорността на различните институции.
По повод комисията на проф. Кушлев мога да кажа за Ваше сведение, че през последните месеци има много бърз темп на нарастване на запорите, наложени от комисията. В сравнение с близо 8 млн. лв., каквато е била сумата през септември м.г., сега са наложени запори за около 20 млн. лв. конкретни обезпечения върху имущество на хора, свързани с обвинения, които разглежда тази комисия. Убеден съм, че всички институции ще си свършат работата максимално добре, за да бъде защитен интересът на българската държава, на българските данъкоплатци и нещата ще се движат съобразно институционалната отговорност на всички, които имат отношение към конкретните случаи, които Вие посочихте.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Иван Костов.
Господин Костов, в рамките на две минути можете да изразите Вашето отношение към отговорите на министър-председателя.

ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Колеги народни представители, уважаеми господин министър-председател! Хубаво е, че Вие сте убеден, обаче по никакъв начин не убеждавате нас за конкретни действия и за предприети решения или мерки от страна на изпълнителната власт. Аз за съжаление останах с впечатление, че Вие не може да ни убедите и да ни уверите, че българският данъкоплатец няма в последна сметка да плати тези 15 милиона. Вие говорите за общи случаи, но не казвате за този конкретен случай. Аз не знам защо Вие бягате от конкретния случай за това нарушение по САПАРД, за тези 15 млн. лв. или 7,5 млн. евро. Това показва, че Вие или не сте запознат с този случай в дълбочина, или просто не сте предприели никакви мерки, поради някакви други, боя се, политически съображения.

Създава се подозрение, че Вие не искате да наложите обезпечителни мерки върху хора, които са финансирали ваши избирателни кампании или кампании на вашия президент. Точно така е! Това го има в медиите. Тук най-простият начин щеше да бъде да се каже: “Говорено е, господин Кушлев е предприел мерки. Ще бъдат наложени тези обезпечения. Държавата няма да пострада.” Вие, колеги, от БСП, чухте ли такива думи от министър-председателя? Чухте ли? Защото аз не ги чух. (Реплика от КБ.) Министър-председателят трябва да го направи, защото шефът на Изпълнителната агенция се избира от Народното събрание по негово предложение. Той в някакъв смисъл е свързан с проф. Кушлев.
От друга страна, Министерството на финансите е длъжно само да наложи обезпечение, тогава когато знае, че ще бъде задължено да плати тези суми обратно на европейския данъкоплатец. Вие чухте ли това нещо да казва министър-председателят? Боя се, че не сте го чули.

Тревогата ми като народен представител затова, че изпълнителната власт бездейства и бездействието й ще причини сериозни щети върху българския данъкоплатец се засили от Вашия отговор, господин министър-председател. Съжалявам!