ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Евгени Чачев.
Господин Чачев, в рамките на три минути моля да развиете Вашето питане към министър-председателя на Република България.

ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо министър, уважаеми господин премиер! Публичен факт е наличието на огромен чуждестранен дълг към българската държава. Същото се отнася и за дълговете към наши държавни търговски дружества. На последното си заседание, на 19 май 2005 г., предишното Тридесет и девето Народно събрание, включително и с Вашето участие в качеството Ви на народен представител и председател на Парламентарната група на БСП, взе следното решение, обнародвано в “Държавен вестник”, бр. 45 от 31 май 2005 г.:
“3. Счита за недостатъчна активността и координацията в действията по управление и събиране на дълга към България.
4. Препоръчва на Четиридесетото Народно събрание:
4.1. Да разработи и приеме Стратегия за управление на дълга към България, като част от Стратегията за управление на външния дълг, която да послужи като средство за активизиране на правителствата за събирането му.
4.2. Да възложи и упълномощи Министерския съвет:
Първо, да организира управлението и събирането на дълга към България и
второ, ежегодно да докладва на Народното събрание за предприетите действия и резултатите от тях”.
В тази връзка е и моето питане към Вас, а именно: какво направихте или по-точно какво не направихте за изпълнението на това решение на Народното събрание? Каква е политиката на правителството за връщане на чуждестранния дълг към България и към нашите 100% държавни търговски дружества? Какви суми “Техноекспортстрой” е договорил и получил от дълга си към него от Либия, Кувейт, Ирак, Русия, Мароко и други държави? Къде, кога, как и защо са били получени тези средства и как са изразходвани? Каква е връзката между предишното правителство на Симеон Сакскобургготски, вашето правителство и президента на Република България Георги Първанов, от една страна, и от друга, “Техноекспортстрой” за превръщането му в основен играч в изграждането на националната инфраструктура? Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Чачев!

Първо, Вие задавате питане, което включва три въпроса, доста разделни. Според мен, ако бихте искали да получите подробна изчерпателна информация в рамките на пет минути, би трябвало да го разбиете на различни питания. Защото добре знаете, че за пет минути трудно може да се влезе във всички детайли на политиката на което и да е правителство за събиране на външния дълг на България. Той предимно е възникнал до 1989 г. в резултат на предоставени кредити за развиващи се страни в изпълнение на международни споразумения, утвърдени с решение на Министерския съвет.
Към момента от 27-те страни - длъжници на Република България, осем са класифицирани в групата, които са определени от Световната банка и Международния валутен фонд, към които би трябвало да се облекчават задълженията и се препоръчва на двустранните кредитори да прилагат сравними условия при договаряне на изплащането на дълговете им, като препоръката е за опрощаване до 80-90%. Това го казвам като инфраструктура, фон и международна среда по отношение на събиране на задълженията, в това число и към Република България. Към тази категория спадат 27 страни-длъжници на България, осем от тях са в конкретната категория, за която споменах и включват страни като Мозамбик, Сомалия, Замбия и Гвинея.
Други длъжници на България за продължителен период от време бяха под ембарго. Някои от тях, като Ирак, са в период на следвоенно възстановяване. Вие добре знаете каква е политиката на международната общност като цяло по отношение дълговете на Ирак към други страни. Въпреки това българското правителство прави всичко възможно да не бъдат приложени към нас и да не приемем прилагането на еднакви стандарти от гледна точка на това, че пропорционално задълженията на Ирак към България са едни от най-високите.

По отношение на вземанията на държавни търговски дружества. Те предимно са от системата на Министерството на икономиката и енергетиката и са основно от Ирак и Либия. По отношение на Ирак във връзка с програмата на иракското правителство, стартирала през 2004 г., е дадена възможност на притежателите на вземания да заявяват същите за одобрение и приемане чрез определения от иракското правителство агент Ърнест Янг.

Съгласно условията на иракското предложение за уреждане на дълга, притежателите на вземания под 35 млн. щ. долара подлежат на обратно изкупуване от Ирак при цена на откупа 10,25% от текущата стойност на претенциите. Определен е срокът за предявяване на претенциите – 15 февруари 2005 г. По тази схема през 2006 г. на “Булгаргеомин” ЕАД – гр. София, е признато претендирано вземане в размер общо на главница и лихви от 2 млн. и 500 хил. щ. долара, съответно при откуп от 10%, реалната изплатена сума е 259 хил. долара.

През 2006 г., във връзка с постъпилото искане от Министерството на финансите за уточняване на вземанията на България от Ирак от страна на Министерството на икономиката и енергетиката, е отправено съответно писмо-покана чрез Интернет- страницата на министерството и на Изпълнителната агенция за насърчаване на малки и средни предприятия като същевременно са изпратени циркулярни и електронни писма до дружествата от Министерството на икономиката и енергетиката.
В отговор на поканата е получена и предоставена на Министерството на финансите информация общо за 21 дружества, от които с държавно участие са “Кинтекс” ЕАД, “Булгартабак холдинг” ЕАД, “Балканкар холдинг”. Дълговете са различни. Например на “Кинтекс” са около 123 млн. щатски долара.

По отношение на друга страна – Либия, въпросите, свързани с уреждане на вземания, задължения и други висящи въпроси по отношение на Либия от страна на български дружества и фирми, които са осъществявали търговско-икономическа дейност в тази страна, се обсъждат на редовните сесии на смесените комисии за икономическо, промишлено, търговско и техническо сътрудничество.

Искам да подчертая, че тези комисии са едни от важните инструменти на договаряне между България и страните – длъжници към нашата държава, за уреждане на конкретните дългове.
Има и редица други страни, сред които Никарагуа, дължаща определени суми на нашата страна, и т.н.
Вторият въпрос – по отношение на “Техноекспорт” ЕАД – гр. София. (Председaтелят подава сигнал, че времето изтича.) Това е положението. Като задавате по този начин въпроси, няма как да Ви дам изчерпателна информация.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Чачев, заповядайте, да зададете до два уточняващи въпроса. Знаете, правилникът определя съответните минути за въпросите и отговорите.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.

Уважаеми колеги, уважаеми дами и господа министри! Уважаеми господин премиер, Вие за втори път не ми отговаряте на питането. Предишното питане искахте да го детайлизирам. Аз го детайлизирах сега и отново не получих отговор. Но отговора, който направихте за дълга към България, показва, че явно не владеете материята, а и правителството не си е поставило като приоритет връщането на този дълг към България. Защото аз ще Ви кажа, че само дългът на Никарагуа към България е 280 млн. долара, господин премиер, а той е редуциран по време на управлението на Симеон Сакскобургготски на 25 млн. долара, за Ваше сведение. Но топлата връзка, Вие не казахте, между Сакскобургготски, Вас и президента Първанов, са Георги Георгиев – председател на Управителния съвет на “Техноекспортстрой” – 2001, 2002, 2003 г., и Емил Коцев – изпълнителен директор на същото дружество и до момента. Те реализираха идеята на правителството “Сакскобургготски” и проведоха преговорите с португалските фирми за концесията на автомагистрала “Тракия” още в периода 2001-2003 г. Те сключиха договора с американската фирма “Макгуарън Консултинг”, която консултира правителството както при изготвянето на договора за концесията, а по-късно за обгрижването на българския президент по време на посещението му в Щатите през 2001 г. Те водят и преговорите с руските фирми за строителството на нефтопровода “Бургас – Александруполис”. Те превърнаха “Техноекспортстрой” в един от основните спонсори на различни инициативи на Президентството. Петдесет хиляди лева бяха дадени само за Българската Коледа. (Председaтелят подава сигнал, че времето изтича.)

Сключиха нов договор за консултации със същата американска фирма за изготвяне на Закона за концесиите и Закона за публично-частното партньорство. Какво стана с този закон, господин премиер, който беше в основата на вашата програма?
Моят въпрос е: Георги Георгиев, който Вие предлагате за член на Комисията по досиетата, даже и за неин председател, за какво го предлагате – за вярна служба към царя и към Българската социалистическа партия ли, господин Станишев? Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
Както Ви е известно, господин министър-председател, разполагате с три минути за отговор.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Чачев, от самото начало на Вашето питане ми беше ясно каква е Вашата политическа цел, какво искате да кажете и да постигнете. Изобщо не Ви интересува дълга към България като цяло, а се опитвате да прокарате една конкретна теза. На основата именно на това се поинтересувах за миналото и развитието на “Техноекспортстрой” и искам да дам някои сравнения как е бил управляван “Техноекспортстрой” при правителството на ОДС, в което Вие сте бил заместник-министър и принципал на “Техноекспорт” ЕАД, и сега.

Сега финансовите резултати на “Техноекспортстрой” са много по-добри. По времето, когато Вие сте бил заместник-министър, със Заповед № ФК 10-61 от 8 юни 2000 г. на началника на Главно управление “Държавен финансов контрол” е назначена ревизия на “Техноекспортстрой” ЕАД. В нея е записано, че е установено, чрез нареждане на БУЛБАНК от 7 ноември 1997 г., в полза на Фондация “Демократично бъдеще”, са преведени 40 хил. щатски долара от средствата на “Техноекспортстрой” ЕАД.
За 1997 г. в същия период дружеството е отчело загуба от 99 млн. 475 хил. лв. и има задължения за общо 60 милиона към различни кредитори. Това е ситуацията тогава.

Впрочем Фондация “Демократично бъдеще” е регистрирана на 27 февруари 1997 г. – 8 месеца преди дарението. Очевидно, че едва ли ви е респектирала със значими резултати и хуманитарна дейност. Управляващият фондацията и приел дарението – господин Венелин Николов Димитров, е член на първия Съвет на директорите на “Софийски имоти” ЕАД от 23 юли 1996 г. и е действащ като такъв към датата на дарението.

Сега, вече казах, “Техноекспортстрой” инвестира значителни суми за закупуване на нови машини за дейността си в Либия. По времето, когато Вие сте заместник-министър и министър на регионалното развитие и благоустройството и принципал на “Техноекспортстрой” – имам пред себе си справка, която скандално показва, че над 200 бр. скъпоструващи строителни машини и материали са продадени от “Техноекспортстрой” ЕАД на символична сума от 1 млн. 400 хил. либийски динара.
Ще Ви припомня и някои от продажбите.

- товарна машина SAT 978 е продадена за 14 хил. щатски долара;
- самосвали МД 330-32 са продадени за по 2500 щатски долара;
- автобуси “Чавдар” са разпродадени за по 1400 щатски долара;
- автокран “Омега S35” е продаден за 1400 щатски долара, и т.н. Има цял списък.
В периода 2001-2006 г., съгласно сключеното през 2001 г. споразумение между “Техноекспортстрой” ЕАД и либийската хазна, бе договорено предприятието да получи сумата от 92 млн. либийски динара. Тоест съгласно споразумението в края на 2006 г. “Техноекспортстрой” е получил сумата от общо 82 млн. динара, което се равнява на 122 млн. лв.
По времето, когато Вие сте заместник-министър и министър на регионалното развитие и благоустройството и принципал на “Техноекспортстрой” ЕАД, няма данни за предприети ефективни действия за събиране на вземането на “Техноекспортстрой” ЕАД от либийската страна. Има обаче данни за друго – със заповед РД № 02‑14-843 от 27 юли 1998 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, чийто заместник сте Вие, господин Чачев, е разпоредено преобразуване на “Техноекспортстрой” ЕАД чрез отделяне на ново дружество с ограничена отговорност “Техноекспортстрой вземания” ЕОД. По силата на разделителен протокол от същата дата на новото дружество прехвърляте нереализирани стари вземания от неизпълнени обекти в размер на 25 млн. либийски динара, което се равнява на 63 млн. щатски долара.
Вече като действащ министър и принципал и на двете дружества Вие не отменяте заповедта. Може би внимателният анализ на действията показва готвена приватизация на новото дружество на символична цена, след оценка на вземанията като несъбираеми.
При тази хипотеза не „Техноекспортстрой” ЕАД, а друг би събирал милионите долари от либийска страна. Като изключим това, остава явната управленска некомпетентност, потвърдена и от факта, че след няколко години дружеството „Техноекспортстрой” –вземания” ЕООД е безславно ликвидирано. Всичко това би било само пример за лошо управление. Докато вие не се упражнявахте управленски, либийският динар не се обезценяваше спрямо долара, а действия не се предприемаха.
По ваше време за един динар от дълга „Техноекспортстрой” ЕАД би взел 2,45 щатски долара, а към датата на споразумението курсът е бил 1,79 щатски долара за динар. Или иначе казано, докато вие сте си прехвърляли вземания, държавната фирма „Техноекспортстрой” ЕАД е загубила 20 млн. щатски долара само от курсовите разлики.
Това мога да Ви кажа по повод Вашата загриженост за събирането на дълговете към България в държавните фирми. (Ръкопляскания от КБ.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Евгени Чачев.

ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин премиер, цинизъм беше Вашият отговор. (Реплики от КБ.) Всичко това, за което говорихте, имахте възможността да го направите в парламентарния контрол, когато съм бил министър.

ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Това не е въпрос за контрол, а за отговорност.

ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: И манипулация с годините 1997, 1998, 1999 и 2000… (Шум и реплики от залата.)
Господин премиер, разликата в курса на либийския динар към долара се отнася и за Вас. Загубата в момента не е 20 млн. долара, а е няколко стотици милиони. Вие много добре знаете какво имущество има „Техноекспортстрой” в Либия, да не говорим за концесиите. Ако се направи рекапитулация за всичко това, ще видите, че България е загубила близо половин милиард долара. Тези пари са загубени през четирите години на управлението на Симеон Сакскобургготски и сега, за съжаление, Вие продължавате неговата политика в това отношение.

Ще Ви дам едно интервю на Вашия съпартиец, което може би сте го пропуснали, във вестник „24 часа” на Костадин Паскалев от 2  март 2007 г., който казва: „Много въпроси трябва да зададе премиерът на управителя на „Техноекспортстрой”, интересни въпроси за наличието на огромни финансови ресурси в сметките и в Германия.”
И по-надолу: „Това не са само финансови и икономически, а тежки политически въпроси.”, господин премиер. Това е Вашият съпартиец господин Паскалев.

Тъй като Ви нямаше последните два дни, искам да Ви попитам: знаете ли какво отговори Европейската комисия на питане на евродепутата Костадин Димитров: новият Закон за концесията, влязъл в сила на 1 юли 2006 г., не позволява повече възлагането на договора при условията, на които е бил сключен. Благодаря.