ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Трето питане днес на народния представител Иван Костов, заедно с Асен Агов, към министър-председателя Сергей Станишев.
Господин Агов, имате думата.

АСЕН АГОВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Господин министър-председателю, макар и внесено на 18 януари, няма как нашето питане с господин Иван Костов да не е белязано от една злокобна реч, произнесена от руския президент Владимир Путин в Мюнхен. Там той отправя открити ядрени заплахи към нас, българите, и нашите съюзници от Европейския съюз и НАТО. Няма как това питане да не е белязано от обстоятелството, че същият този президент Путин блокира международните усилия за решаване на косовския проблем, а Косово ето къде е – тук. Косово може да избухне отново в насилие и българската сигурност и сигурността на нашите съюзници да бъде застрашена.
На фона на всичко това, господин министър-председателю, ако ме слушате внимателно, а не си говорите с други (министър-председателят Сергей Станишев разговаря с народния представител Станислав Станилов)…
На фона на всичко това изглеждат още по-нелепи ентусиазираните сделки по три енергийни направления, които направихте с Русия.
Вие подписахте таен договор с Русия – между “Булгаргаз” и “Газпром”, с който 30 години напред се обвързваме с диктата на Русия за цените на газа. Те се повишават. Договорът е таен, господин министър-председателю, защото така иска Русия, а Вие не се противопоставихте на това.

Вие обаче, господин министър-председателю, в същото време не се противопоставихте и на това, че Русия наложи ембарго върху българския износ на месо и месни продукти. Днес България се превръща в заложник на преговорите на Европейския съюз и Русия за ново споразумение между тях.

Вие мълчите по всичките тези въпроси. Вие мълчите както за войнствената реч на Путин, както за провала на плана “Марти Ахтисари”, както за руското ембарго върху българското месо, така и защо този договор е таен, когато става въпрос за една българска публична компания. В крайна сметка ние я издържаме с данъците си.
От тази гледна точка, господин министър-председателю, аз Ви питам: каква е политиката за защита на националната сигурност, ако има изобщо такава политика, във връзка с подписването на договора между “Булгаргаз” и “Газпром”?

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Агов.
Господин министър-председател, имате думата за отговор на отправеното към Вас питане.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Костов, уважаеми господин Агов! Чух доста силни фрази, много патетика и недостатъчно съдържание.
Първо, българската страна нееднократно е изразявала своята позиция в полза на ясни и прозрачни принципи при развитието на взаимноизгодни енергийни отношения с Русия в качеството й на стратегически енергиен партньор на Европейския съюз. Считаме, че установяването на политическа рамка в отношенията на Европейския съюз с ключовите страни производителки, която да се основава на доверие, взаимна изгода, предвидимост, пазарни принципи, е ключов фактор при формиране на ситуация за енергийната сигурност.

Впрочем искам да ви подчертая, че на срещата на министър-председателите и президентите от Европейския съюз с президента Путин в Лахти миналата година основен акцент беше единната позиция, формирането на обща позиция, общ глас на Европейския съюз, което не пречи всяка страна да решава и своите проблеми.

Искам само да обърна внимание, че последните седмици в края на м. януари двама от водещите европейски премиери – госпожа Меркел – канцлерът на Германия, и господин Романо Проди – министър-председателят на Италианската република, бяха в Русия на срещи с президента Путин и конкретно говориха за енергийната им политика и двустранните енергийни отношения.
Смятам, че правителството на Република България защити националната сигурност и националния интерес с промяната на валидните към м. декември 2006 г. договори за доставка и транзит на природен газ. С нея се гарантират доставките и транзитът на природен газ за трети страни в дългосрочен план до 2030 г. И това осигурява предвидимост на икономическата среда и конкурентоспособност на икономиката ни, господин Агов. Вие говорите за обвързване и зависимост, реалността е за предвидимост.
И за да не звучи, че това е едва ли не политика само на българското правителство и този приоритет е важен само за нас, сред държавите, които са успели да сключат дългосрочен договор с “Газпром”, са: Франция – договор до 2030 г., господин Агов; Германия – до 2030 г.; Полша – до 2022 г.; Холандия – до 2019 г.; Чехия – до 2020 г.; Италия – до 2035 г.; Унгария – до 2015 г.; Австрия – до 2027 г.; Финландия – до 2025 г. И в тези държави не забелязвам особена нервност по отношение на националната им и общоевропейска сигурност във връзка с енергийните доставки от Русия.

Вие знаете, България подкрепя и газопровода “Набуко”, но можете ли Вие, господин Агов, да ми отговорите кога точно ще бъде изграден той и кога ще потече газта към България?

ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): През 2011 г. ще потече газ.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: А какво правим между изтичането на действащия до декември 2006 г. договор с “Газпром”... (Реплики на Иван Иванов от място.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля Ви за тишина, господин Иванов. Не задавате Вие въпроса!

ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): Министър-председателят пита.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не участвате в контрола.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Не ми викайте! Господин Агов ще може да отговори допълнително или да си каже мнението. (Реплика на Иван Костов от място.)

... и 2010 г. - периода, когато евентуално ще бъде изграден “Набуко”? Кой трябва да гарантира доставките на газ и нефт за България? Българското правителство. Не да мислим краткосрочно в рамките на този мандат да ни е тихо и спокойно и да сме популярни, а да мислим за дългосрочната сигурност на страната от гледна точка на енергийните доставки.
И искам да обърна внимание: България беше в уязвима позиция заради две ключови слабости в договорите, подписани по време на вашето правителство. Едната слабост е наличието на противоречиви клаузи в договора за доставка на природен газ. Имам предвид задължението на България да доставя 6 млрд. куб. м природен газ годишно и да заплаща 75% от стойността на тези количества, които не е потребила може би.

Страната ни е доставяла 1,5 млрд. куб. м природен газ годишно в този период. Тези клаузи позволяват на руската страна да предявява претенции за милиарди долари неустойки за недоставени количества от около 4,5 млрд. куб. м годишно.
Разбира се, в преговорите с “Газпром” ние се позовавахме на други клаузи в договора, които позволяваха тълкуване в наша полза, но не смятам за приемлив риска един от световните корпоративни гиганти да започне срещу “Булгаргаз” съдебни процедури за милиарди. А такъв риск имаше преди подписване на споразумението.
Втората слабост на подписаните по време на вашето управление договори е наличието на нетърговския елемент бартер. И когато погледнете изказванията на всички европейски лидери, те казват: да, развитие на енергийните отношения с Русия на пазарна основа. Именно този непазарен елемент позволяваше на руската страна непрекъснато да използва и политически аргументи в този вид привидно търговски спор. При новите договорни условия пазарното начало е безспорно и много трудно страната ни би могла да бъде обект на политически или икономически натиск.

Удивително е, че намирате за притеснителен договора с “Газпром” от гледна точка на Европейската енергийна харта. България се присъедини към тази харта на 15 ноември 1996 г., когато договорът за Европейската енергийна харта бе ратифициран от Народното събрание, а не след 1 януари 2007 г., тоест десет години преди сегашния период.
Ако намирате подписването на дългосрочен договор с руски доставчик за непрепоръчително по отношение на спазването на енергийната европейска харта, просто не трябваше да подписвате договора с “Газпром” от 1998 г., още повече договор с бартерни елементи, които противоречат на същата тази Европейска енергийна харта.
Ще си запазя правото на Вашите допълнителни въпроси да отговоря за конкретните параметри на договора, в които няма нищо тайно, и ще Ви информирам доста подробно за тях.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Господин Агов, имате думата за два доуточняващи въпроса. Заповядайте.

АСЕН АГОВ (ДСБ): Ако сте доловили патос, господин министър-председателю, той се дължи на тревогата от това, което се случва напоследък. Съдържанието е налице. Речта на господин Путин в Мюнхен е налице. Че договорът е таен е истина и вие го криете по искане на Русия. Това също е факт.

Също така става ясно, че вие гарантирате 100-процентова зависимост на България от руските енергийни доставки с цялата поредица договори, които направихте.
Става ясно и че Вие не съзнавате всъщност кои са заплахите за националната сигурност. Вие не съзнавате това нещо и то личи от Вашия отговор. Вие се превръщате тук в адвокат на руските интереси, а не се превръщате в защитник на интересите на България и на нейните съюзници в Европейския съюз и в НАТО.

Ето от тази гледна точка аз Ви питам, господин министър-председателю, още веднъж: Вие свикахте ли Съвета по сигурността, който е подчинен на Вас орган? Разгледахте ли доставките и договора за газ с “Газпром” на този Съвет по сигурността? Разгледахте ли всичките тези рискове, които се появиха впоследствие? Това е първият мой уточняващ въпрос.
И вторият: ще настоявате ли Русия да ратифицира Енергийната харта като условие за новото споразумение Европейски съюз – Русия? И ако не, ще настоявате ли за такава политика, която да гарантира доставките на газ при приемливи цени?

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Агов.
Господин министър-председател, заповядайте да отговорите на допълнителните въпроси.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Костов, уважаеми господин Агов, преди всичко искам да обърна внимание, че решението по отношение на договора с “Газпром” за доставки до 2030 г. е разгледано от Министерския съвет, който е по-висша институция от Съвета по сигурността към министър-председателя.

Второ, върви процес на преглед и преговори между Европейския съюз, в който България участва, за бъдещо споразумение за партньорство и сътрудничество Европейски съюз – Русия. На срещата между германския канцлер госпожа Меркел и господин Путин беше изразена готовността и на руската страна да бъдат включени важни елементи от Енергийната харта в този партньорски договор.
Все пак по отношение на този така наречен таен договор с “Газпром”, какви са конкретните параметри и търговските предимства за България по новите условия за транзит и доставка на природен газ?
Аз вече ви казах, имахме опцията като правителство да кажем на “Газпром”: “Не ни закачайте! Ако не сте доволни, отивайте на търговски арбитраж. Ние сме защитени от договора от 1998 г.”

Само че чисто юридически не бяхме защитени в достатъчна степен. Защото имаше бартерни елементи в договора, имаше противоречиви клаузи и имаше риск да влезем в газова война с единствения реален доставчик към този момент с непредвидими и шокови последици за икономиката на България сега, а не след 2010 г.
И второ, как бихме преговаряли с “Газпром” след 2010 г. при най-добрия сценарий сега? От слаби позиции, без никакви инструменти за въздействие.

В конкретния договор е продължен срокът за договора за транзитен пренос на природен газ през територията на България за периода от 31 декември 2010 г. до 31 декември 2030 г., като очакваният общ размер на приходите ще бъде от порядъка на 4 млрд. 700 млн. щатски долара, а при реализиране на опцията с 5 млрд. куб. м годишно, в порядъка до 7 млрд. 800 млн. щатски долара; запазване обема на транзитните количества природен газ над 17, близо 18 млрд. куб. м годишно, като е включена допълнителна опция за тяхното увеличаване след 2010 г. с 5 млрд. куб. м годишно.
Вие добре знаете, че в момента се планират различните възможни газопроводи в региона и едно е България рязко да влоши отношенията си с “Газпром”, за което съществуваше опция, и те да търсят алтернативни маршрути, друго е да гарантира дългосрочен транзит през територията на нашата страна и постъпленията в държавния бюджет.
Заложено е ежегодно индексиране на цената на транспортната услуга в зависимост от инфлацията в Европейския съюз. Това е нещо много важно, често подценявано. Това дава възможност на “Булгаргаз” в дългосрочен план да осигурява по-голям приход по тази цена – нещо, което е прецедент не само в двустранните търговски отношения между дружеството и “Газпромекспорт”, но и в двустранните търговски договори на тази компания с други техни контрагенти в Европа. Положителният финансов резултат за “Булгаргаз” от тази индексация ще бъде около 900 млн. лв.
Осигурено е правото на “Булгаргаз” да използва свободния капацитет на транзитния газопровод извън заявения от страна на “Газпром”, за свои нужди.
“Газпромекспорт” се задължава да плаща на “Булгаргаз” 90% от стойността на заявените количества, независимо дали те реално се транзитират. Деветдесет процента!

Възникващите от изменението на договорите разходи за “Булгаргаз” са около 750 млн. лв. до края на 2012 г. При продължаване на действащите договори без изменения, загубите от намаления транзит след 2011 г. биха били между 3,5 и 6,5 млрд. лв.
Казах ви, много удобно би било за правителството, това правителство, да гледаме краткосрочно – до края на този мандат, без да мислим за трайните последици за българската икономика.
По силата на изменения договор за доставка на природен газ се премахва клаузата “вземи или плати”, при която според някои тълкувания “Булгаргаз” би трябвало да плаща 75% от цената на 6 млрд. куб. м природен газ годишно.
Посредническата надбавка на “Овъргаз Инк” се свежда до 1 щатски долар на 1000 куб.м, с което ролята на посредник в ценообразуването на крайния потребител се свежда до минимум. Това също е важно.

Дългосрочният договор с “Газпром” значително увеличава стойността на нематериалните активи на “Булгаргаз”, и приходите на българската държава при бъдещото публично предлагане на акции на тази компания.
И на последно място, но не по значение, за първи път България владее изцяло транзитните газопроводи на своя територия. В момента е в сила междуправителствено споразумение от 1986 г., според което транзитните газопроводи са предназначени за транзита на руски природен газ за съседни държави. Това означава, че досега на “Булгаргаз” се налагаше да плаща на “Газпром” за доставка на газ до някои региони в страната, въпреки че газопроводите са българска собственост и са на българска територия.

Това са само част от елементите на договора, които са важни подобрения. И мисля, че той осигурява стабилност и предсказуемост. “Предсказуемост” е ключовата дума в европейската енергийна политика, която се формулира в момента. Предсказуемост на доставките, сигурност на доставките – и политическа, и икономическа! Това е положението!
Благодаря за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Господин Костов, заповядайте, за да изразите отношението си към отговора на господин Станишев.

ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин министър-председател, Вие не сте свиквали Съвета за сигурност при Министерския съвет, за да чуете становището на службите за това договора за доставка на газ дали застрашава българската национална сигурност и не знаете какво мислят за това.
Никой не спори, че Министерският съвет е над Съвета за сигурност, но Министерският съвет не притежава компетентностите на Съвета за сигурност при министър-председателя.

Ние тук имаме пример, прочетохме доклад, в който се вижда, че една от службите, които защитават сигурността на Република България, е чувствителна по отношение на руските намеси, на руските заплахи към сигурността на страната и това беше обсъждано в това Народно събрание, така че допускаме какъв би бил отговорът, какво би било становището на службите, ако Вие ги бяхте попитали. Вие нарочно не попитахте службите, за да направите този унизителен договор.
Знаете ли, кое е най-слабото в това, което казвате? Руснаците не изпълниха сключен договор. Те нарушиха основен принцип в международното право “Пакта сунт серванда” или на български “Договорите трябва да бъдат спазвани”. Щом спряха да изпълняват договор сега, през 2006 г., и ви принудиха да се предоговаряте, ще спрат да изпълняват и новия договор и пак ще принудят следващото българско правителство, което няма чувствителност към националните интереси, да се предоговаря отново. Вие на този въпрос не можете да дадете никакъв отговор.

Това, в което Вие ни убеждавате обаче е следното, че политиката на продажничество на българските национални интереси пред Русия има във Ваше лице силен адвокат. (Шум и реплики в залата.)

Но искам да Ви предупредя всички и искам да предупредя мнозинството: вие сте гласували декларация единно, дружно с нас през 1997 г. за взаимоотношенията между България и Русия. Тази декларация формира национален консенсус за политиката ни с Русия, който консенсус Вие нарушавате и разрушавате с това поведение.

Прочетете внимателно тази декларация! Вижте кой е гласувал за нея, че цялата Парламентарната група на БСП е гласувала тогава и вижте при кои пунктове Вие я нарушавате! Ще направите така българската външна политика да няма национален консенсус, което означава следното: вие ще водите сега една политика, ще дойде следващо правителство и ще води друга външна политика. Благодаря. (Ръкопляскания от ДСБ.)