ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Питане от народния представител Иван Костов към министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.

Господин Костов, моля да развиете Вашето питане.

ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин министър-председател, колеги, господин председателю! Като новоприет член на Европейския съюз Република България има нужда от представяне, това е безспорно. Това очевидно се разбира от министрите, които вече предприемат определени инициативи. Впечатлението е, че те не са подчинени на общ замисъл и не служат само на интересите на страната. Например има инициативи, които показват блестящата витрина на българската иманярска организирана престъпност. От друга страна, недостатъците в подготовката на България доведоха до специални и безпрецедентни наблюдения върху отделни области. Безпрецедентни, защото не са налагани на никоя друга страна. Там неподготвеността е най-значителна и се изискват сериозни усилия от правителството и съдебната власт. Искрено се надявам, че ще предприемете конкретни и енергични действия, за да се неутрализират рисковете от прилагане на предпазни клаузи върху България.

Днес се появи информация, която се добавя към тази, за която говоря тук, за съгласието на министъра на културата името му да бъде използвано като патрон на една силно оспорвана и направила скандал и в България, и в Европейския парламент изложба – „Великолепието на България”. Днес вестниците съобщават, че пък други двама министри са предизвикали скандал в Брюксел. Надявам се, че това не е целенасочена политика, затова питам:

Първо, съгласуват ли министрите с Вас своите инициативи за представяне на страната и в частност съгласували ли са господин министърът на културата, господин министърът на вътрешните работи и господин министърът на икономиката това, което са правили в Брюксел или не? Ще изработите ли единна политика за представянето на България в Европейския съюз и кого ще натоварите за нейното изпълнение, тъй като Вие в момента нямате министър по европейските въпроси? Аз не знам защо няма такъв министър, може би Вие сам ще се нагърбите с контролирането и изпълнението.

Какво ще предприемете, за да не допуснете министерски инициативи, които да нанасят щети на образа на нашата страна и на резултатите от наблюденията на Европейската комисия? Защото някои от тези скандали, меко казано, могат да предизвикат такава ответна реакция. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България Сергей Станишев, за да отговори на питането на народния представител Иван Костов.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Костов! Вашият въпрос съдържа няколко такива – едните са свързани с изпълнението на критериите за членство на България в Европейския съюз, другите са различни инициативи и представяния на нашата страна в различна плоскост. Бих искал обаче предварително да кажа, че Вие прекрасно разбирате, че България се присъедини към Европейския съюз в обществена и политическа среда, много по-тежка, отколкото беше средата, когато през м. октомври 2003 г. се вземаше решението първите десет страни от Петото разширяване да се присъединят към Евросъюза. Това е обективен факт. Обективен е също така фактът, че България и Румъния бяха подложени на безпрецедентен мониторинг от гледна точка на изпълнението на стандартите за членство, много по-тежък мониторинг отколкото първите страни от Петото разширяване. Това също не се оспорва от нито един сериозен фактор в Европейския съюз или Европейската комисия.

Очевидно с всяко едно разширяване условията стават все по-тежки, летвата се вдига все повече. И това е обяснимо, защото голяма част от държавите, които се присъединиха към Европейския съюз в последния период – 2004-2007 г., действително трябваше в много кратки срокове да трансформират цялата си обществено-политическа и икономическа система и същевременно да догонват Европейския съюз и да прилагат всички европейски стандарти и директиви.

Отстраняването на недостатъците, които са идентифицирани в доклада на Европейската комисия, е въпрос преди всичко на конкретни действия, на измерими резултати, не толкова на представяне и на инициативи, въпреки че, както казах и в отговора ми на въпроса на господин Чачев, смятам, че българското правителство има за какво да бъде упреквано тук, че нямаме достатъчно цялостна, достатъчно мащабна комуникационна политика навън за представяне на България. Този упрек мога да го приема. Но все пак конкретните области изискват конкретна работа. Бих искал да посоча някои от тях.
В областта на правосъдието и вътрешните работи на 11 януари Министерският съвет прие решение за създаване на междуведомствен механизъм за засилено наблюдение и координация на изпълнението на показателите за напредъка и в изпълнение на решението на Европейската комисия от 13 декември 2006 г. за механизъм за сътрудничество и оценка на България и Румъния. Създаването на този механизъм е от важно значение за предотвратяване на налагането на защитна клауза в областта на правосъдието и вътрешните работи.

В областта на селското стопанство се очаква Разплащателната агенция да получи пълна акредитация в рамките на срока, определен от правото на Европейския съюз. Такива са последните индикации от Европейската комисия и усилията в Министерството на земеделието продължават.

По отношение на хранителната безопасност са предприети необходими мерки за функциониране на екарисажите в съответствие с изискванията на правото на Европейския съюз и се работи по проект за изграждане на нов екарисаж в нашата страна. Впрочем завършен е процесът на изграждане и оборудване на осемте гранични пункта за влизащи в Европейския съюз стоки, които са обект на ветеринарен контрол.

Искам да подчертая, че е много важно всеки един субект в този процес да си свърши работата, в това число българските фирми в областта на хранителната индустрия, които отдавна са информирани за критериите в Европейския съюз и би трябвало да направят нужните инвестиции, за да бъдат допуснати на европейския пазар.

В областта на финансовия контрол върху средствата от Европейския съюз на 23 ноември 2006 г. Европейската комисия потвърди управлението на помощта от Европейския съюз на децентрализирана база, както и премахване на изискването за предварително одобрение на средствата от общността, предоставяни на България по програмата ИСПА.
Успех на българската администрация е акредитацията за децентрализирано управление, която получиха изпълнителните агенции в Министерството на транспорта, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Фонд „Републиканска пътна мрежа”.
По отношение на Изпълнителната агенция по ИСПА в Министерството на околната среда и водите обаче Европейската комисия засега не е в състояние да премахне изискването за предварително одобрение на средствата на общността, тъй като агенцията още не е получила тази акредитация и в момента се работи доста усилено за следващата проверка, за да може да се изгради административният капацитет и да бъдем действително готови да усвояваме средства по тази програма.

Бих посочил и други дейности – в областта на авиационната безопасност, където има конкретен план за действие съобразно изискванията на Европейския съюз и пр.

Искам да подчертая, че от гледна точка на координация на инициативите в момента е подготвено и предстои внасянето в Министерския съвет - тече процедура за съгласуване - по усъвършенстването на координационния механизъм по европейските въпроси чрез изменение на Постановление № 145 на Министерския съвет. То ще доведе до максимална ефективност при участието на България в работата на органите и институциите на Европейския съюз и мисля, че това е важна предпоставка за единно поведение в европейските институции по отношение на представянето на нашата страна.

Не на последно място разчитам, че и народните представители, по-точно европейските депутати, които в момента работят, и бъдещите, които ще бъдат избрани след изборите за Европейския парламент, ще се включат активно в тази цялостна и добре координирана политика на държавата за представяне пред Европейския съюз. Благодаря ви за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Иван Костов за до два уточняващи въпроса.

ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Господин министър-председателю, не мога да споделя Вашето мнение, че летвата се вдига по-високо, условията стават по-тежки. Вие напротив, сваляте летвата и опростявате условията, давайки пълна и безусловна подкрепа на Република Турция за присъединяването й. Така че очевидно България дърпа тези условия много по-ниско, отколкото самата тя е прескочила. Но не това е въпросът ми.

Аз съм объркан от Вашия отговор. Вие избрахте само една част от моите въпроси и на нея обаче не дадохте отговор, който да разсее моето притеснение от предстоящия доклад, от мониторинга, който Европейската комисия ще направи на страната. Защото например по най-болната тема, която очевидно е известна на българското общество, предпазната мярка срещу България превърнала европейското открито небе в европейско закрито небе, Вие не казахте нищо конкретно. Така че зад думите Ви не прозира в дълбочина осмислени усилия за отстраняване на тези пречки.

Това, което казахте за строителството на екарисажа, е хубаво, обаче не Ви ли тревожи, че този екарисаж например се строи с пари, за които в момента точно Европейската служба ОЛАФ направи разкрития за големи злоупотреби?

Аз Ви зададох прост въпрос: Вие ли сте помолили министър Румен Петков да вдигне скандал в Брюксел, или не? Той, като е ходил, за да вдига тези скандали, питал ли Ви е? Това Ваша политика ли е, или не е Ваша политика?

Аз нямам друг изход освен да Ви попитам още един път: Вие поне бяхте ли предизвестени, че те – министърът на културата, министърът на вътрешните работи и министърът на икономиката и енергетиката, ще правят тези неща? Знаехте ли, че ще правят това, или не? Ако не ми отговорите, ще остана с впечатлението, че не сте знаели.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Костов! Първо, по никакъв начин не мога да приема Вашето становище, че България сваля летвата, в частност по отношение на кандидатурата на Република Турция, кандидатурата на Република Хърватия и кандидатурата на Република Македония, които са страни – кандидатки, за членство в Европейския съюз и да ви напомня, че решението за даване на този статут на трите страни и решението за започването на преговори с една или друга страна е вземано преди България да стане член на Европейския съюз. България стриктно се придържа към подхода, че всяка страна трябва да бъде оценявана според конкретния напредък и изпълнението на критериите за членство в Европейския съюз, независимо към кого се отнася. Това е ясна политика на българското правителство.

Тъй като попитахте конкретно по отношение на авиационната безопасност, ясен е списъкът с незабавни мерки, които трябва да осъществим за изпълнението на препоръките на Европейската комисия. Те са идентифицирани и по тях се работи. Те предвиждат: актуализация на Плана за колективни действия във връзка с препоръките на Европейската агенция за безопасност на въздухоплаването, укрепване на административния капацитет на Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация”, повишаване на заплащането на инспекторите, назначаване на 12 нови инспектори в отдел “Летателна годност”, активизиране на обучението им, въвеждане на стандарти за сертифициране на въздухоплавателните средства по административен ред, засилване на контрола по безопасността върху авиационните оператори и други. Казвам това, тъй като изрично питахте по този въпрос.
Искам също така да обърна внимание, че през 2006 г. са проведени над 90 комуникационни инициативи в страните – членки на Европейския съюз, за представяне на положителния образ на България. Тази работа се координира от Съвета за координация и мониторинг към Съвета по европейска интеграция през миналата година, който одобрява конкретните инициативи както вътре в страната, така и вън от страната. Има два разделени плана.
Подчертах, че от моя гледна точка, правителството има за какво да бъде упреквано – от гледна точка на липсата на достатъчно координация и целенасоченост в представянето на образа на България. Ще се постараем това да бъде преодоляно в бъдеще.
Не мисля, че трябва всяка една инициатива на всяко едно министерство да бъде координирана и съгласувана, тъй като министрите са автономни в много от своите дейности.
Що се отнася до ОЛАФ и дейността тук на територията на страната, искам да подчертая, че това е важен приоритет на правителството. През изминалата година, особено през втората половина на 2006 г. и сега, е постигнат конкретен напредък и последните разкрития, които бяха огласени в медиите, са резултат от много тясна координация между българската изпълнителна власт, българското Министерство на вътрешните работи, прокуратурата и експертите на Европейската комисия. Без тази координация нямаше да се стигне до тези разкрития. Това ясно говори за политическата воля, която има българското правителство. Така че вярвам, че докладът от европейските експерти по този въпрос ще бъде обективен, както винаги справедлив към България, а ние ще направим нашите усилия, за да си свършим работата тук, у дома. Благодаря ви за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Иван Костов, за да изрази своето становище относно отговорите на министър-председателя.

ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми господин министър-председател, информацията, която Вие използвате в отговорите е спорна, специално по случая с ОЛАФ. Тя може да бъде прочетена по съвсем друг начин. Защо ОЛАФ казва, инициира и настоява българските органи да извършат определени действия и ги принуждават да сътрудничат за разкриване на мащабна организирана престъпна група, а това не е направено от България, тъй като коренът на престъплението идва оттук? Защо се караме ние с ОЛАФ по този въпрос?
Вие казвате, че всеки може да не се консултира с Вас. Значи, когато министрите, обаче, застават начело на изложбата “Великолепието на България”, която не се посещава от ръководството на парламентарната група на най-голямата фракция на Европейската народна партия, когато вътре в страната избухват скандали по този повод, когато прокурорът на страната се занимава с тази колекция, Вие казвате, че това може да не се консултира с Вас. Това по-скоро знаете ли за какво говори? Говори, че те просто не се консултират с Вас, те не Ви питат! Не Ви питат какво да правят! И Вие до такава степен не се интересувате от това, което те правят, че в момента им разписахте карт бланш. На базата на Вашите думи – че може да не се консултира с министър-председателя, а то няма и министър на европейските въпроси, аз ви обърнах внимание на това, тоест няма с кого да се консултират въобще, това значи, след този отговор, че сега всеки може да отиде и да прави каквото си иска. За мен това е много неприятно. За мен това означава, че България няма единна политика. Защото моят въпрос беше: ще изработите ли единна политика за представяне? Вие казвате: “Няма нужда от такава.”. Благодаря.