Първо, има питане от народния представител Асен Агов относно политиката на правителството за гарантирането на националната сигурност при сделката за строителство на АЕЦ “Белене”.
Заповядайте, господин Агов.

АСЕН АГОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, първо се обръщам към Вас, тъй като искам да взема процедура по начина на водене на парламентарния контрол, и едва след това, ако позволите, господин председателю, да отправя своето питане към министър-председателя.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Правилникът Ви разрешава това, господин Агов. Заповядайте за процедурен въпрос.

АСЕН АГОВ: Уважаеми господин председателю, господин министър-председателю, уважаеми народни представители! Както е добре известно на всички вас, ал. 1 на чл. 81 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание гласи:

“(1) На питанията се отговаря задължително в срок до 14 дни.”
Алинея 2, припомням ви тези текстове в съкратен вид, гласи:

“(2) Министър-председателят може да поиска”, тук си позволявам редакция, “продължаване на срока, но не повече от 7 дни от срока, определен по ал. 1.”
И ал. 3 гласи следното:

“(3) Министър-председателят е длъжен в 10-дневен срок да се яви лично пред Народното събрание и да даде обяснение за неизпълнение на своето задължение.”
Господин председателю, датата на питането, на което очаквам да отговори министър-председателят, е 6 ноември 2006 г. Изтекли са два месеца. Поискан е законният срок за удължаване от 7 дни, но след това министър-председателят е отказал да изпълни задължението си по ал. 3 или в 10-дневен срок да се яви пред Народното събрание и да обясни защо отлага с два месеца отговора на този въпрос.

Както е известно на всички ви, казвам азбучни истини, правилникът за дейността на Народното събрание е закон. Министър-председателят, неизпълнявайки задълженията си по този правилник, на практика е нарушил закона, господин председателю.
И тъй като не се предвиждат никакви санкции, съществуват много такива закони в България и правилникът е един от тях, тук вече има един чисто морален въпрос, и то отправен към Вас, господин председателю на Народното събрание: какви средства възнамерявате да използвате, за да се изпълнява този закон на Република България както от министър-председателя, така и от всички останали, които са длъжни да изпълняват законите на България? Ако министър-председателят нарушава законите на България, какво очаквате от другите граждани?!
Ето, това е моето възражение по начина на водене и с това изчерпвам тази процедура, господин председателю, и моля да отбележите сега да се засече времето ми за питането.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Агов, доколкото все пак отправяте към мен въпрос, аз ще си позволя сега да не отговоря на него…
АСЕН АГОВ: Точно така, аз и не искам сега да отговаряте, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Именно така разбирам и Вашето намерение, но, разбира се, въпросът е зададен.

АСЕН АГОВ: Нека да изчистим времето и да преминем към питането.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това е безспорно. Оттук нататък засичаме времето за представяне на питането. Заповядайте.
АСЕН АГОВ: Ще продължа мисълта си.

Господин министър-председателю, в тези два месеца се случиха много важни събития, свързани с питането. Беше сключен този договор и впоследствие на това дойде моето питане, но след това се развиха и други събития, свързани с организацията, която притежава „Атомстройекспорт”, а това е небезизвестният „Газпром”, с който по-късно беше сключен меморандум. Меморандумът доведе до това цените за газа за България да се увеличат с 15% и след това с още 5%, което пряко се отразява като 10-процентно увеличение на топлоенергията за българите.

Поначало строителството на една нова електроцентрала с 2-мегаватови енергоблока е огромна инвестиция. Както личи от съобщенията, скромното и мисля твърде оптимистично предвиждане, че това ще струва между 4 и 5 милиарда евро, означава, че всяко българско семейство ще бъде натоварено с дълг или с инвестиция около 2 хил. евро. И всяко българско семейство ще изплаща тази инвестиция.

Наред с това, както е известно от договора или както впрочем не е известно от договора за строителството, не е ясно какво ще става с ядрените отпадъци. Отпадъчното ядрено гориво по всяка вероятност ще бъде складирано на българска земя, а в момента България не разполага с технологии, които биха могли така да го обезопасят, че да не представлява никаква заплаха за здравето и сигурността на хората. Това означава допълнителна инвестиция, която не е ясно каква е.

Най-накрая, ако съдим по съобщенията от печата, господин министър-председателю, в договора е заложена цена от 3,5 евроцента за киловатчас. Направих си труда в тези дълги два месеца на Вашето отсъствие да проверя има ли такава цена на произведена електроенергия чрез атомни централи. Няма такава цена. Франция, която има цялата технология, продава своята електроенергия на 4,1 евроцента. Реалната цена е между 4,8 и 5,5 евроцента, превърнато в български лева, между 9,6 до 11-12 ст. на киловатчас. Тоест икономическата изгода изглежда не е налице, тоест сигурността на всеки българин, който инвестира по 2000 евро, е нарушена.

Най-накрая, необвързването на строителството на тази централа с другите договори за доставка на гориво от Русия, тоест 100-процентовото обвързване на България с Русия представлява много сериозен национален проблем.

Затова моят въпрос е: каква е политиката на правителството за гарантиране на националната сигурност при осъществяването на сделката за строителството на АЕЦ „Белене” с руската държавна компания?

МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): А френската как я оценяваш?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин министър-председателю, за Вашия отговор.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Агов! Естествен е интересът към политиката на правителството за развитие на проекта АЕЦ „Белене” и неговото значение за България.

Още от самото начало на моя отговор искам да подчертая, че в дискусиите по тази тема от вашата политическа сила се правят опити за идеологически внушения, характерни за времето на студената война. Ето защо особено сега, когато България е пълноправен член на Европейския съюз, ще напомня, че тя е активен участник в един глобализиращ се енергиен пазар, който не се влияе от подобни аргументи, а се подчинява на икономическата логика и технологичните постижения.

Ако проследите хронологията на проекта АЕЦ „Белене”, ще откриете една далновидна поставена стратегическа перспектива, която той има за българската енергетика, и ще се уверите, че съвместимостта му с мощностите на другите наши електроцентрали никак не е случайна. В крайна сметка би трябвало да достигнете до извода, че този проект е решаващ за позициите на България като водещ енергиен център на Балканите или в Югоизточна Европа.

Ще ви припомня, че този проект има дълга история и това трябва да отчитате, когато задавате въпроса и сравнявате с другите евентуални възможни опции. България утвърждава площадката „Белене” още през 1981 г. на основата на проучвания, започнали 10 години преди това. Оттогава до днес на тази площадка са вложени огромни инвестиции, извършено е значително по мащабите си строителство. Като пример само ще кажа, че нивото на терена, върху който ще се изгражда централата, е повдигнато с 8-метров слой почва. Изградена е огромна баластова възглавница, за да бъде обезпечена сеизмичната устойчивост на централата. Доставено е огромно количество оборудване, което се поддържа и консервира в съответствие с всички изисквания през последните 15 години, откакто проектът беше замразен по същество.

Накратко ще маркирам някои от етапите на проекта. През 2004 г. българското правителство възстанови проекта „Белене”, като търгът е обявен – държа да отбележа – за дострояване, а не за изграждане на нова атомна електроцентрала, за да може да се използва това, което вече го има на площадката. През 2005 г. са определени чрез търг инженер-изпълнителят и финансовият консултант. Срокът за проведения от НЕК конкурс за главен изпълнител изтече до средата на м. май 2006 г. и след това беше отлаган, която позволи комисията през м. август 2006 г. да изиска нови оферти от участниците, което засяга най-вече цената и доведе до намаляване на цената, предлагана от кандидатите.

Ще подчертая, че в по-нататъшното строителство на тази високотехнологична атомна електроцентрала с реактори от трето поколение ще участват не само руски, но и немски, френски и български компании, което е гаранция за безопасност за внедряването на най-модерните технологии и не на последно място, за политическа и икономическа подкрепа от тези страни за проекта.

И когато говорите за обвързване с Русия, хубаво е да знаете, че участници в проекта са френската държавна компания „Арева”, която е водеща в атомната индустрия, немската компания „Сименс”. На високо политическо ниво и от двете страни – членки на Европейския съюз, винаги е заявяван интерес за развитието и на търга, и на този проект. Моля да имате предвид това.

Всички знаем, че България е бедна на енергоресурси. Ще спомена само, че до края на 2006 г. сме внесли от Русия петрол за около 3 млрд. лв., а ядреното гориво, което внасяме, е за около 80 млн. лв. Цитирам тези числа, за да е ясно, че при липсата в страната на ресурси от природен газ, петрол, висококалорични въглища изграждането на АЕЦ „Белене” е избор преди всичко на енергийна независимост от доставките на изкопаеми горива именно от Русия, господин Агов.

Енергийната стратегия на България предвижда запазване на дела на ядрената енергетика в националния енергиен баланс, който, както знаете, се променя с предсрочното спиране на блоковете І-ІV на АЕЦ „Козлодуй”. Ще добавя и още нещо важно: основните приоритети на българската енергийна политика, която е част от политиката за гарантиране на националната сигурност, напълно съвпадат с тези на енергийната политика на Европейския съюз за развитие на конкурентен национален, регионален и общоевропейски енергиен пазар при опазване на околната среда и осигуряване сигурността на енергийните доставки. Няма съмнение, че ядрената енергетика намалява енергийната зависимост и води до сигурност на енергоснабдяването и устойчивото развитие на енергийния сектор.

Би могло да се говори още дълго по този въпрос, но ще подчертая, че „Белене” има не само национално, но и регионално значение, защото гарантира стабилността на регионалния енергиен пазар в средносрочна перспектива. Благодаря ви за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Господин Агов, заповядайте за Вашите уточняващи въпроси.

АСЕН АГОВ (ДСБ): По повод на студената война, Русия затъва в едно недемократично блато. Русия става непредсказуема страна, която има всички белези на една вертикално изградена държава, в която няма свобода на мисълта, свобода на словото и оттам свобода на политическите решения и политическия избор. Следователно, от тази гледна точка ние смятаме, че обвързването по такъв начин с Русия, която има една непредсказуема политика, е опасно. Русия има други политически стандарти от България и нейните партньори в Европейския съюз. Ето толкова за студената война. Ето това са опасенията на всички демократи не само в България, но и в цяла Европа.

Що се отнася до изложението Ви, господин министър-председателю, то е исторически преглед на АЕЦ “Белене”. И в никакъв случай не представлява отговор на въпроса, който Ви зададох – каква е политиката на националната сигурност. Вие говорите за общата политика на Европейския съюз по енергетиката, но тя гласи много ясно, че трябва да бъде сведена до 60% зависимостта от един източник на енергия. Вие правите точно обратното и на практика саботирате тази обща политика, независимо от своите общи декларации.
Затова аз Ви задавам следните въпроси:

Първо, колко е участието на Франция и Германия в този проект? Изразете го в проценти.
И второ, господин министър-председателю, Вие свикахте ли нарочно заседание на Съвета по сигурността към Вас, за да разгледате доклади на разузнаването за бъдещето на руската енергетика, за бъдещето на енергийната зависимост на Европейския съюз, за отражението на този проект върху българския трудов и инвестиционен пазар? Изслушахте ли тези доклади и взехте ли решение на базата на един извод от дискусията и в Съвета за национална сигурност? Имаше ли такова заседание?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за Вашия отговор, господин премиер.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Агов! Не би трябвало да коментирам политическите стандарти в Русия, защото това е независима суверена държава, която се развива самостоятелно.

Що се отнася до историческия преглед, той не е случаен, защото, когато задавате въпроси за други алтернативи за изграждане на атомната електроцентрала, би трябвало да си зададете сам на себе си въпроса дали да започнем от нулата абсолютно нова атомна електроцентрала или да се използва това, което е изградено и в което са вложени огромни средства на българската държава като площадка, инфраструктура и всичко останало. Защото без проект за доизграждане на АЕЦ “Белене” всичко вложено има балансова стойност нула, господин Агов. Затова има смисъл да изслушате историческия преглед.

Що се отнася до зависимостта от един източник на енергия, а също така до общата енергийна политика на Европейския съюз, би трябвало добре да знаете, че тази обща енергийна политика засега тепърва се изработва, господин Агов. Започнаха дискусиите по този въпрос едва през м. март миналата година. Те действително бяха провокирани и от високите цени на нефта, и от газовия конфликт между Русия и Украйна, и от много други аспекти в световен мащаб. Тази политика засега не е финализирана. Впрочем България участва активно във формирането на тази политика и ние отстояваме разбирането, че атомната енергетика е един от източниците на диверсификации, на типовете енергия. И това без съмнение е позиция на българското правителство. Не знам дали Вие оспорвате тази позиция по отношение на атомната енергетика.

Така че, когато се доизгражда една електроцентрала, която е стартирала преди години, съвсем естествено е да се изберат проекти, които стъпват на технология, съвместима с това, което е извършено досега. Именно затова всъщност и двете оферти – и на “Шкода Алианс”, и на “Атомстрой Експорт” се основават на трето поколение ядрени реактори от Русия. И именно от гледна точка на европейската политика в проекта участват френската държавна компания “Арева” и германската “Сименс”. Естествено, че те нямат водещо участие, защото реакторите са руска технология. И естествено е, че те действат, съгласно своите основни сфери, в които са най-компетентни. Става дума например за електрониката и за сигурността. Впрочем с тези компании, особено със “Сименс”, се работи много активно и в АЕЦ “Козлодуй” по тяхната модернизация. Така че имаме достатъчно натрупан опит, който позволява да смятаме, че именно този подход е верният за доизграждането на атомната електроцентрала “Белене”.

Това бих могъл да коментирам по Вашите въпроси, господин Агов. (Ръкопляскания от КБ.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин Агов, за Вашето отношение.

АСЕН АГОВ (ДСБ): Освен да редите курабийки на картата на Европа, господин министър-председателю, би трябвало да знаете, че е налице и Европейска енергийна харта, която предвижда точно тези проценти, към която ние сме се присъединили, които преди малко споменах. Така че е добре да знаете и това, вместо да участвате само в помпозната част, доста безвкусна впрочем, на европейското присъединяване.

Що се отнася до въпросите, Вие не ми отговорихте и на двата въпроса – нито за това колко е участието на Франция и Германия, съответно на двете компании в тези страни, нито пък на много по-важния въпрос за заседанието на Съвета по сигурността при Вас. Вие не сте имали такова заседание, съдя от отсъствието на Вашия отговор. Вие, който сте длъжен да свикате такова заседание, не сте го направили. Не сте изслушали докладите на разузнаването и контраразузнаването и на дипломатическите служби. Не сте изслушали експертни доклади и сте взели решението си единствено върху мнението на някои комисионери – както за доставката на ядрено гориво, така и за строителството на АЕЦ “Белене”. По-нататък, ако се разровите, ще ги намерите в своя кабинет, господин министър-председателю. Това са големите застъпници на българската национална сигурност. Те са застъпници на собствената си комисионна от тези доставки.

Господин министър-председателю, Вашето правителство и Вие лично нямате политика на национална сигурност, свързана с енергетиката на България. Това личи от твърде повърхностните отговори, които дадохте тук, от кратката историческа справка за ядрената енергетика в България и толкоз. Тези неща ги знаят и децата. Само че Вие имате друго задължение – да защитавате нашата национална сигурност. Вие не го изпълнявате, господин министър-председателю, грижите се единствено за комисионните на вашите министри. Благодаря.