ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Други желаещи за думата не виждам.
Пристъпваме към отговори на министър-председателя Сергей Станишев на отправени към него две питания.
Питане от народните представители Иван Костов и Константин Димитров относно дългосрочната политика на правителството към преговорите на Република Турция за членство в Европейския съюз.
Заповядайте, господин Димитров.

КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ (ДСБ): Уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми господин председател на българския парламент! През 2004 г. пред в. “Ел Паис” тогавашният премиер на България Симеон Сакскобургготски заяви, че “влизането на Турция в Европейския съюз би устройвало България”.
На 3 октомври 2005 г. Република Турция започна преговори за членство с Европейския съюз. В одобрената от Европейския съюз преговорна рамка се посочва, че преговорите са, цитирам: “процес с отворен край, чийто резултат не може да се гарантира”. Тоест те или ще завършат с членство на Република Турция, или ще завършат със сключването на стратегическо партньорство между Европейския съюз и Република Турция.
Въпреки тази постановка на Европейския съюз президентът Георги Първанов повтори пред президента на Турция господин Сезер позицията, изразена от господин Сакскобургготски през 2004 г. Президентът Първанов каза: “Оценяваме високо партньорството на България и Турция в усилията ни да постигнем своевременно членство на двете страни в Европейския съюз”. По този начин президентът сподели казаното от бившия премиер за това ранно членство на Република Турция в тази организация.
Позицията, изразена от господата Сакскобургготски и Първанов, не е консултирана или съгласувана с българското Народно събрание. Този подход по мое мнение представлява нарушение на чл. 105 от Конституцията на Република България, чиято ал. 4 казва: “Когато участва в разработването на актове на Европейския съюз, Министерският съвет информира предварително Народното събрание и дава отчет за своите действия”. Това не е направено и до този момент.

Особено тревожен е фактът, че тази самоволна позиция на правителството на господин Сакскобургготски, очевидно потвърждавана от сегашния кабинет и доразвивана от господин президента Първанов, се изразява в период, когато българското пълноправно членство в Европейския съюз е подложено на сериозен риск. Редица високопоставени представители на Европейския съюз, особено държави като Австрия, Франция, Германия, Холандия, Гърция, Кипър, правят следните основателни коментари в разговорите, които водим с тях: “Кабинетът Сакскобургготски бе зависим от партията на етническите турци и се подчиняваше на нейните вътрешно- и външнополитически интереси. Президентът Първанов е пленник на същата етническа партия. Кабинетът Станишев е заложник на интересите на ДПС. Не разбират ли те, че подобно адвокатстване в полза на ранното турско членство в момента, когато членството на България е поставено на карта, когато темата за членството на Турция е обект на разгорещени дебати в цяла Европа, това вреди на българските национални интереси и на българското членство в Европейския съюз?”
Ето защо, господин премиер, бихте ли ни отговорили кои са основните елементи на дългосрочната политика на Република България по отношение на преговорите на Турция за членство в Европейския съюз? Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин министър-председател, за Вашия отговор в рамките на 5 минути.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Костов, уважаеми господин Димитров! Мандатът на Европейския съюз за преговорите с Турция, одобрен на 3 октомври 2005 г. от Съвет “Общи въпроси и външни отношения”, включва цитирания в питането ви текст относно характера на преговорите. Това е добре известен факт, който е елемент от мандата и от цялостния процес на вземане на решения от Европейския съюз по европейската перспектива на Турция.

В проекта на рамката като цел на преговорите е посочено присъединяване. Преговорните глави са 35, което е първата отличителна черта на преговорите с Турция по сравнение със страните от Петото разширяване, в това число България.
Второ, характерен елемент за Турция е, че крайният резултат не е гарантиран. Преговорите могат да бъдат отложени или спрени изобщо, ако Турция не изпълнява някои от ангажиментите си.

Друг нов елемент в сравнение с процеса на Петото разширяване е, че Европейската комисия ще съобразява хода на преговорите с капацитета на Европейския съюз за абсорбиране на нови членове. Това изискване от копенхагенските критерии не е било прилагано досега. Очаква се преговорите да продължат значително по-дълго от съществуващите прецеденти на разширяване.

На 3 октомври 2005 г. Съветът “Общи въпроси и външни отношения” заключи, че Турция е изпълнила конкретните условия, поставени от Европейския съюз и взе решение за започване на преговори, с което бяха спазени поетите ангажименти от страна на Европейския съюз.
Процесът на преговори започна със сравняване на законодателството, скрининг, на Турция с европейските достижения - acquis communautaire. Скринингът ще приключи не по-рано от есента на 2006 г. Едновременно с това не се изключва откриването на същинските преговори по глави, по които скринингът е приключил. По този начин през февруари т.г. комисията със свои доклади до работната група на Съвета на Европейския съюз по разширяването препоръча страните – членки, да вземат решение за започване на преговори с Турция по главите “Наука и изследвания” и “Култура и образование”, като решенията се вземат с единодушие.
На 1 март т.г. Съветът на Европейския съюз на ниво КОРЕПЕР е дал принципно съгласие за отваряне на първата глава “Наука и изследвания”, като се очаква в най-скоро време да бъде взето решението и по втората.

Австрийското председателство на Европейския съюз е поканило страната да представи своите преговорни позиции пред Конференцията по присъединяване. На основата на турските позиции комисията ще подготви проект на обща позиция на страните – членки на Европейския съюз, който трябва да бъде одобрен от всички страни - членки. Впоследствие по покана на председателството ще се проведе първа среща на преговорните екипи.
Ако сравним политическата позиция на България с политическата позиция на Европейския съюз по европейската перспектива на Турция, ще установим, че различия по същество няма. От друга страна, ние споделяме и принципите на преговорната рамка, въпреки че нямаме възможността да участваме засега в нейното прилагане в преговорите.
България внимателно наблюдава развитието на въпроса за разширяването със съседните за нас страни, включително извън официалния контекст. Отдаваме необходимото внимание на множеството въпроси в рамките на обществените дебати в страните – членки, за разширяващите се граници на Европа и Европейския съюз, за бъдещето им и за задълбочаващите се процеси на евроинтеграция.

Накратко ще очертая участието на България в процеса на преговори на Европейския съюз с Турция. Предвид статута на България на активен наблюдател, българските представители в работните органи на Съвета на Европейския съюз не участват в обсъждането на позицията на Европейския съюз по въпросите на разширяването, включително по отношение преговорите на Турция за членство. Присъединяващите се страни нямат пряко участие в основните работни групи, в които се обсъждат въпроси на разширяването – отношенията с Турция, кипърският въпрос, Централна и Източна Европа.

Същевременно българската политическа позиция по европейската перспектива на Турция се дискутира в рамките на външнополитическите контакти. Ще посоча само част от нейните елементи.

В качеството си на присъединяваща се страна към Европейския съюз и същевременно страна от Югоизточна Европа с ясни интереси за европейското бъдеще на региона, България подкрепя процесите на разширяване на Европейския съюз със съседните страни, включително с Турция. Тази принципна позиция е основана на оценката, че сигурност, стабилност и просперитет за страните от региона може да има само в условията на европейска среда на принадлежност към европейските и евроатлантическите институции.
Оценяваме положително изпълнението на поетите от Европейския съюз ангажименти на разширяването, включително и за Турция. Изпълнението на договореностите за започване на преговорите, както и на прилагането на мерките за изпълнение на изискванията за членство укрепват европейската перспектива на страната и са от ключово значение за прилагането на необходимите реформи и на проевропейските процеси в турското общество.
Положителното развитие на европейската интеграция на Турция е от важно значение за  сигурността и стабилността както в региона, така и в Близкия Изток. В отношенията с Европейския съюз по пътя на присъединяването България винаги е спазвала принципа на оценка „според собствените заслуги”, а именно изпълнението на политическите и икономическите критерии за членство. Това, което България може да предаде на Турция като опит в процеса на преговори с Европейския съюз е, че стриктното спазване на поетите ангажименти към Съюза се цени високо и е главно условие за напредък. За нас водещ принцип в отношенията е да оказваме съдействие в рамките на нашите възможности, което би било от полза и за турската страна, както правим и по отношение на повечето страни от Западните Балкани.

В контекста на добросъседските отношения България е готова да споделя своя опит за преговорите с Европейския съюз и счита, че европейската перспектива за всички страни в региона е гаранция за стабилност и просперитет. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Имате възможност за до два уточняващи въпроса.
Заповядайте, господин Костов.

ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господин вицепремиер, уважаеми колеги народни представители! Съвсем синтезирано казано, оказва се, че тази позиция, която Вие излагате тук, съвпада с позицията на предишния кабинет Сакскобургготски, изразено от президента Георги Първанов, тоест Вие разчитате българските национални интереси преди всичко като желание да бъде подкрепена Република Турция за пълноправно членство, разбира се, когато тя изпълни критериите. Съвсем накратко, това е позицията, която ние питаме кога е била дискутирана в Народното събрание?

В тази връзка,  господин министър-председател, първият уточняващ въпрос е следният: имате ли намерение тази спорна позиция да я представите за дебат в Народното събрание, за да чуете мнението на народните представители от всички парламентарни групи, а не да следвате една линия на поведение, която не е обсъждана от Народното събрание? Поне така повелява Конституцията. Това е първият уточняващ въпрос.
Вторият уточняващ въпрос е, тъй като Вие въобще не обърнахте внимание на българските национални интереси, България според Вас има ли по-специални национални интереси, в сравнение с Европейския съюз? В отговора Ви имаше фразата, че българските позиции съвпадали с позициите на Европейския съюз. Тя е, извинете, но малко неуместна, тъй като позициите на Европейския съюз, на различните страни от Европейския съюз, са различни. В Европейския съюз се водят остри спорове по отношение на приемането на Турция. Не е тайна за Народното събрание, че това стана причина за отрицателните вотове в Холандия и Франция. Турското членство беше причината.
Така че Вие можете ли убедително да посочите кои български национални интереси съвпадат с това, което Вие наричате позиция на Европейския съюз, каквато в момента отсъства?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Господин министър-председател, имате възможност да дадете отговор.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Костов, уважаеми господин Димитров! Честно казано, не мога съвсем да разбера Вашата позиция. Факт е решението на Европейския съюз, не на България, не на българското правителство и на българския парламент, да започне преговори с Турция. Това е позицията на Европейския съюз! И няма никакво противоречие между позицията на българското правителство и позицията на Европейския съвет и на Европейския съюз като цяло. Това е факт.

Може би Вие предлагате българското правителство да предложи на Народното събрание да излезем с позиция, противоречаща на решението на Европейския съюз да започне преговори с Турция за членство? Много подробно в моя отговор описах каква е спецификата и разликата между преговорите, които се водиха със страните от Петото разширяване и тези, които предстоят да започнат с Република Турция: първо, откритият край на преговорите, без гарантирано членство, в зависимост от изпълнението на критериите за членство – политически, икономически и други.
Второ, броят глави.

Трето, много други елементи, които по същество създават допълнителни критерии за Турция в сравнение с тези, които се прилагаха към страните от Петото разширяване.
Това е факт. И българската позиция е в синхрон с позицията на Европейския съюз.
Какъв е мотивът? Тази наша позиция важи за всички наши съседи. Националният интерес на България във всички наши съседни страни е да има развита демокрация, стабилност на икономическата система, функционираща и социална пазарна икономика.
И европейската перспектива като възможност е важен стимул за проевропейски реформи във всички наши съседи – и от Западните Балкани, и от Турция. Друг е въпросът кога ще настъпи моментът за следващото разширяване на Европейския съюз.
Както знаете, тази дискусия започна в Европейския съюз и предстои още достатъчно време да се води. И след нашето присъединяване към Европейския съюз ние ще бъдем активни участници в този процес.

Що се касае до българските национални интереси по отношение на Република Турция, смятам, че тази наша позиция,  която съвпада по съдържание с позицията на Европейския съюз, е в по-голям интерес на националните ни интереси, отколкото сключването на подобни споразумения като „Горна Арда” през 1998 г., ако не ме лъже паметта, което не е изпълнено от турска страна и от фирмата-изпълнител и което продължава да блокира редица инфраструктурни проекти в страната, поради неговото действие. И позицията, която официално сме заявили пред турската страна, е, че българското правителство желае това споразумение, което е изчерпало според нас своето време и потенциал, да бъде прекратено по взаимно съгласие, да се намерят нови форми на  сътрудничество. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Господин Костов, заповядайте. Имате две минути за отношение към отговора.

ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, господин министър-председател! Вие не отговорихте на поставените от нас въпроси и поради това ние не можем да бъдем удовлетворени. Не знам дали въобще чухте въпроса. Той беше: “Ще внесете ли за дебат в Народното събрание пълна позиция по отношение на преговорите?” Не по отношение започването на преговорите. По отношение на започването на преговорите Европейският съюз е взел решение. Вие акцентирате на началото на преговорите, а ние акцентираме на самите преговори и на очаквания резултат. Изглежда, Вие не правите разграничение между тези неща, защото точно по време на преговорите се дефинират позициите на отделните страни – членки на Европейския съюз, представят се на масата на преговорите и се търси тяхното общо сечение. Вие не сте готов по този начин да формулирате българските позиции за преговорите, не за началото. Мисля, че вече започвате да разбирате колко далече отидохте от отговора на въпроса. (Реплики в КБ.)

И второ, отговаряйки на въпроса, Вие подчертавате само интернационалния, ако може да кажем, български национален интерес, тоест, че нашите съседи трябва да добруват, трябва да вървят по европейски път, което никой не оспорва. Такъв интерес действително има. Но Вие въобще не можете да прочетете другите интереси, примерно на българските земеделски производители, на охраната на границите и на много, много други глави, които предстоят да бъдат отворени с Турция.

Аз съжалявам, че това е едно от многото разминавания между нас, когато Ви се поставят въпроси, Вие очевидно не сте в състояние или да отговорите, или въобще да влезете в дебата по компетентен начин. Това между другото има своята цена, както започвате да разбирате, защото, ако имахте повече желание за дебат, нямаше да чувате такива резултати, като тези в доклада на Оли Рен. Благодаря. (Ръкопляскания в ДСБ.)